— Сривът от юли 2011 — вие ли бяхте?
— Искахме да разберем дали теорията ни може да се осъществи на практика. Оказа се, че може. Беше плашещо. Трябваше да закърпим нещата и да прикрием следите си. Тогава определено не искахме огромен срив.
— При „Фюдал" пак ли бяхте вие? — Астър имаше предвид скорошния инцидент с банка „Фюдал Трейдинг", която изгуби повече от 500 милиона долара в рамките на три часа, когато по погрешка зареди грешен алгоритъм в търговския си софтуер.
— Без коментар.
— А сега? Защо сте толкова отчаяни?
— Отчаяни? Ние? Това ли каза баща ти, или вероятно този Палантир? Съвсем скоро ще разбереш.
— Защо инвестира в „Комсток"?
— Ние наистина сме семеен офис. Ние също вярваме, че юанът ще изгуби голяма част от стойността си. Ако не успееш да посрещнеш марджин кола си, ще изгубим доста сериозна сума. — Ревънтлоу вдигна телефона. — Здравей, Раджив. Аз съм. Моля те, осъществи трансфера към „Комсток". Веднага. Благодаря ти. — Затвори телефона. — Ти си на ход. Обади се на финансовата си директорка и я инструктирай да използва парите, за да посрещне марджин коловете.
— Ако не го сторя?
— Спомняш ли си онзи талантлив мъж, с когото се срещна в дома на баща си вчера? Сини очи. Бърз като светкавица. Това е най-малкият ми брат. Трениран е в храма „Шаолин", за да стане монах-воин. За нещастие, реши да тренира малко повече от необходимото. Успяхме да го изведем от страната, преди полицията да го залови. Особено му харесваше да наранява млади жени. Имаш дъщеря, нали? Казваше се Кейти? Шестнадесетгодишна. Ученичка в училище „Хорас Ман". Живее на…
— Дай ми телефона.
— Прави, каквото ти се казва, и всичко ще бъде наред. Юанът ще се обезцени. „Комсток" ще е трепач. Ще си новият Сорос. Не искаш ли точно това?
— Откъде знаеш, че юанът ще се обезцени?
— Брат ми ме увери.
Астър кимна, стомахът му беше свит от притеснение.
— Кой е брат ти?
— Магнус Лий. Бъдещият вицепремиер на Китай.
74
Сграда шест. Точният час.
Магнус Лий бързаше по коридора на петнадесетия етаж (под земята) на тайното съоръжение. Никакви табелки на компанията не висяха от тавана. Имаше само една стая и тя беше маркирана с Тза Троя. Двама пазачи стояха отвън. Като видяха Лий, веднага се изпънаха. Наградата им беше небрежно кимване и сумтене.
Магнус влезе в операционния център. Вътре се намираха само четирима мъже. Стояха един до друг пред компютри и монитори. Всеки от тях имаше степен по компютърни технологии, математика и статистика. Те бяха най-добрите от най-добрите, най-умните от най-умните, открити от наблюдатели в най-добрите университети в страната и вербувани да работят за тях. Нямаше по-голяма чест от тази. Имаха и други качества, които не се учеха в университетите. Те бяха най-добрите хакери в държавата и следователно в света.
Лий седна на един стол в задната част на помещението. Имаше дума за хората, които притежаваха качеството да направят толкова много с толкова малко. Тази дума беше суперупълномощени. Харесваше му как звучи. Разбира се, не беше излишно да имаш мощта и ресурсите на цяла една страна зад гърба си.
Дигиталният часовник на стената отброяваше минутите и секундите. Оставаха по-малко от осемнадесет часа, преди ключът да бъде вкаран. Огромен екран покриваше стената срещу него.
Лий наблюдаваше симулация на атаката. Всички бяха единодушни относно първата цел. Откакто „Троя" беше създадена, Лий и помощниците му в „Уотърсмарк", „Оук Лийф" и всички останали спонсори бяха започнали да придобиват дялове в толкова много компании в голяма гама от промишлености, стана ясно, че основната им мишена е американската финансова система. В никоя друга област американците не бяха толкова напреднали в сравнение с Китай. Тежката индустрия в двете страни беше равнопоставена, както и енергийният сектор, компютърният, транспортът, а скоро дори и армията. Що се отнасяше обаче до финансите, Китай беше доста назад. Ежедневно светът следеше флуктуациите на индекса „Дау Джоунс", НАСДАК, дори и на ВИКС, с притаен дъх. На никого не му пукаше за Шанхайската борса. Шанхай беше второкласен пазар, подходящ за комарджии, които палеха идоли, казваха молитви, затваряха очи и хвърляха стрелички на какво да заложат.
Не беше достатъчно само Китай да успее — Америка трябваше да се провали.
Що се отнасяше до утрешния ден, когато ключът бъдеше вкаран и вратата най-накрая отворена, Америка щеше да падне.