Първа щеше да е Нюйоркската фондова борса, или поточно собствената й търговска платформа. Сривът беше само разядка към хаоса, който щеше да последва. Години наред 13 тайно дешифрираше търговските стратегии, използвани от най-големите инвестиционни банки на Америка. Всичките бяха клиентки на Борсата. Всички търгуваха със стотици милиони акции всеки ден. Лий щеше да използва натрупаната информация, за да поквари тези стратегии. Веднъж да събореше защитната стена, щеше да пусне вирус, който да зарази търговската платформа на Борсата и да предизвика пълен срив, какъвто никога досега не беше виждан.
Една поръчка за закупуване на хиляда акции щеше да бъде разчитана като закупуване на сто хиляди. Поръчка за продажба на петдесет хиляди акции за 40 долара, щеше да бъде разчитана като петдесет хиляди на 35 долара. Разликата щеше да накара програмата да купува или продава стотици хиляди акции по едно и също време. Объркан, софтуерът нямаше да знае как да извърши правилна поръчка за покупка или продажба. Грешките щяха да се трупат. Индексът „Дау Джоунс" щеше да пада с пет хиляди пункта в минута и когато вградените прекъсвачи на Борсата не успееха да засекат спада, той щеше да продължи да пада, докато целият пазар не бъдеше сринат. Лондон, Париж, Франкфурт, Милано и Токио щяха да го последват. Никоя търговска платформа не беше в безопасност. Всички борси бяха свързани. Щом вирусът заразеше една от тях, щеше да продължи да търси следващата и следващата. Щеше да настъпи истински ад на земята.
От Борсата вирусът щеше да се прехвърли на огромните информационни центрове, където се пазеха архивите за всяка сделка и транзакция. Нюйоркската фондова борса наскоро построи ново, ултразащитено съоръжение в Мауа, Ню Джърси, но също така пазеше бекъпи в Охайо и Англия. Това, което щеше да срине Мауа, щеше да срине Охайо и Лондон. Всичко щеше да бъде компрометирано за секунди. Информацията щеше да бъде напълно изтрита. Усилията да се възстанови една нормална финансова картина ante cyberbellum[63] щяха да бъдат посрещнати и неутрализирани.
Това беше само началото.
От информационните центрове вирусът щеше да продължи своя път към самите клиенти на Борсата. Към банките, застрахователните компании, търговските къщи, компаниите за кредитни карти и след това към техните клиенти. Навсякъде вирусът щеше да търси информация и да я унищожава.
Пермутациите щяха да са безкрайни. Защото вирусът беше създаден да се движи постоянно напред. Да използва първата цел, да намери втората и така нататък до безкрайност.
Всички щяха да научат, че сривът е бил в резултат на грешка в търговската платформа. Нямаше значение. Доверието щеше да е подкопано. Милиарди долари — изгубени. За часове цялата търговия щеше да бъде прекратена. Щеше да последва икономически Армагедон.
Но това нямаше да е достатъчно.
На върха на всичко щеше да бъде истинската атака. Обикновеният гражданин нямаше да разбере кибервойната. Компютърният вирус не беше нещо, което всички щяха да видят. Той беше концепция, не беше осезаем. Не означаваше нищо.
Обикновените граждани имаха нужда от кръв, вътрешности, бомби и останки, за да разберат, че са подложени на атака. Трябваше да видят лицата на мъртвите, мъката на оцелелите, гнева на потъпканите и сълзите на сираците. Трябваше да се чувстват несигурни, заплашени и неуверени.
Трябваше да се чувстват заплашени.
Само тогава щяха да разберат.
11 септември беше добро начало, но не стигна много далеч. Цените на акциите се сринаха. Борсата затвори за седмица. Когато отново възобнови дейността си, продължи сякаш нищо не се беше случило. Америка беше наранена, но се върна по-силна от всякога. Утре Китай щеше да нанесе решителния удар и да завърши мисията по детронирането на Съединените американски щати като финансова и икономическа столица на света.
Не беше достатъчно само Китай да успее — Америка трябваше да се провали.
Магнус Лий видя всичко това да се разиграва пред очите му на екрана. Стъпка по стъпка, жертва след жертва, страна след страна.
Накрая, след като вирусът беше свършил опустошителната си работа и всичко изглеждаше загубено, самият Лий щеше да се обади на американския президент. Щеше да предложи услугите на Китай в локализирането на вируса, в унищожаването му и във възстановяването на изгубените финансови данни. Защото никой нямаше по-безопасна, по-сигурна и по-стабилна платформа от китайците. Никой не беше предвидил подобна атака и не беше предприел необходимите мерки. Никой не можеше дори да предположи какви бяха мотивите, способите и методите на враговете му.