Никой друг освен китайците.
„Старият приятел" на Америка.
Нямаше да има повече обаждания юанът да бъде преоценен. Ако китайците предпочитаха слаб юан, за да увеличат износа си, щяха да го приветстват. Ако произведените в Китай стоки приличаха на тези на американските им конкуренти прекалено много, никой нямаше да им каже нищо. Ако някой засечеше пробив в отбранителните оръжейни системи до китайски компютър, дискусията щеше да се проведе при затворени врати и без лоши чувства.
Америка знаеше как да бъде благодарна.
Атаката нямаше за цел да срине Америка завинаги.
Ставаше въпрос за контрол.
75
Астър знаеше, че Ревънтлоу лъже. Нищо нямаше да е наред. Той и брат му, Магнус Лий, нямаше да оставят нещата така. Всички, които знаеха за ЧИК и за плановете й да придобие контрол над основни компоненти във финансовата и националната сигурност на страната, трябваше да бъдат елиминирани. Нямаше да последва ръкостискане и обещание, че всичко ще бъде запазено в тайна. Астър притежаваше информация, която беше от изключителна важност за благото на родината му; в интерес на истината беше също толкова важна, колкото снимките, направени от високо, които показваха монтирането на съветски ракети на кубинска земя през 1962 година. Както Ревънтлоу беше казал, защо да изтриваш цял град от лицето на Земята, когато можеш да поемеш контрола над цяла страна, без никой да разбере?
Астър се обади на финансовата си директорка и й каза всеки момент да очаква превод на пари, след което да се обади на всички кредитори и да им каже, че „Комсток" ще удовлетвори марджин коловете си. Подаде документите, които Септимъс трябваше да подпише, след което ги прибра в куфарчето си.
— Приключихме ли?
— Засега. Но не бързай да си тръгваш. Не мога просто да те пусна.
— Трябва да се връщам в офиса си. Адвокатите ми ме очакват.
— Сигурен съм, че ще се насладят на почивката без теб. Опасявам се, че се налага да ти задам още няколко въпроса. Важно е да разберем колко знаеш за действията ни. Брат ми ми каза, че си разговарял с някого от компютъра на баща си, който е бил замесен в разследването. Cassandra99 говори ли ти нещо?
— Това беше Палантир. Може и да е помогнал на баща ми по-рано, но отказа да помогне на мен.
— Ще ми се да можех да ти повярвам. Също така разполагаме със запис от разговора ти с мъж на име Майкъл Грило, корпоративен следовател. Не успяхме да подслушаме разговорите му, затова трябва да разчитаме на теб да ни кажеш какво точно сте дискутирали.
— Няма нищо общо с това. Грило върши друга работа за компанията ми. — Астър взе куфарчето си и тръгна да излиза. На прага на вратата стоеше мъжът от „Чери Хил". Монахът-воин. Алекс каза, че е сигурна, че го е застреляла, но той изглеждаше в чудесно здраве.
— Искам да ти представя брат ми Даниъл — каза Ревънтлоу. — Той ще те отведе на едно спокойно местенце, където всички ще можем да си поговорим.
— Здравейте, господин Астър — каза Даниъл, в английския му нямаше акцент, звучеше американски.
— Здрасти — отвърна Боби. — Между другото, ръката ми е добре.
През цялото време усещаше беретата на баща си да го ръга в гръбнака. Измери разстоянието между себе си и монаха на около четири метра и половина. Четири дълги крачки.
— Добре — каза Боби. — Готов съм да вървим. Септимъс Ревънтлоу се изправи и предложи ръката си.
Астър го прецени — фалшивата му усмивка, аристократичното му поведение, всичко беше една гротеска. Протегна ръка, сякаш имаше намерение да се ръкува с него, но бързо извади пистолета от колана си. Преди да успее да го използва, един удар парализира китката му. Даниъл, монахът-воин, стоеше на сантиметри от него и държеше оръжието за дулото.
— Много си бавен.
Астър пусна куфарчето и стисна ръката си. Болеше го ужасно.
— Да — отвърна. — Така изглежда.
Ревънтлоу заобиколи бюрото си, вдигна куфарчето и му го подаде.
— Ако издадеш дори звук на излизане от сградата, брат ми ще те убие — каза му той. — Никой няма да го види как ти прекършва ларинкса. Съветът ми е да сътрудничиш. И още нещо. Може ли да ми дадеш телефона си…
Астър изгледа Даниъл и подаде апарата, който си беше купил по-рано днес.
— ФБР — прочете последното съобщение Ревънтлоу. — Да им се обадя ли от твое име да отменят срещата ти? — Потупа Боби приятелски по рамото. — Имаме много неща да си говорим.
— След теб — каза Даниъл.
Астър тръгна с него към асансьора. Слязоха на приземния етаж и минаха през пропускната система. Докато вървяха през лобито, забеляза, че Съли е паркирал до тротоара. Часът беше малко след четири и мястото беше оживено, но далеч не беше претъпкано. Даниъл вървеше плътно до него. Имаше трима охранители, които се грижеха за спокойствието. Двамата бяха дебели и разсеяни, третият беше стегнат и внимаваше в картинката.