— Кога се очаква да кацнем?
— След два часа, но имаме проблем. От Хъдсън Вали към града се е насочила гръмотевична буря.
— Колко зле е положението?
— Зле е. Движи се към Западна Пенсилвания. В прогнозата се казва, че дъждът ще е много силен. Бурята може да затвори всяко летище в околността до сутринта.
Алекс присви очи, за да разчете приборите за летене.
— Останало ли ти е гориво в птичето?
— Движим се с 500 възела, и то при насрещен вятър.
— Чарджърът ми се движи по-бързо.
— Мога да осигуря допълнителни петдесет възела. Ако вдигна още малко, ще се приземим на изпарения.
— Настъпи го.
79
— Не съм тук — каза Джеб Уошбърн.
— Определено не си — съгласи се Майк Грило.
— Официално се намирам доста далеч от това място.
— В друг град?
— Град ли? Трябва да съм в друга държава. Работя за Централното разузнавателно управление. Ако някой разбере, че ти помагам, съм свършен.
— Можеш да дойдеш да работиш за мен.
— Бог да е на помощ на двама ни тогава.
Мъжете се намираха в колата на Уошбърн, която беше паркирана на ъгъла на „Четиридесет и четвърта" и „Единадесета", точно срещу „Рейс Пица". Служителят на ЦРУ беше заменил сакото и панталоните с дънки и боулинг риза, която чудесно скриваше 45-милиметровия му, но нямаше как да накара шкембето му да изчезне. Грило се беше облякъл в по-удобни дрехи — изгладени панталони, тъмносиня поло риза и мокасини. Вместо цигара от ъгълчето на устата му висеше пура. Винаги пушеше кубинки по време на операция.
Погледна към улицата и по-специално към триетажната тухлена сграда малко по-надолу от местоположението им. В този квартал къщите и жилищните постройки бяха плътно едни до други. Номер 3415 беше доста по-порутена от съседните, бетонни стълби водеха до стъклена входна врата. Сред тридесетината мъже, жени и деца, които наричаха тази сграда свой дом, живееше мъж на име Пол Лорънс Тиърнан. Грило предпочиташе да го нарича Палантир.
— Готов ли си да се разкършим?
Уошбърн поклати глава.
— Не мога да повярвам, че правя това за теб.
— Защото съм от добрите, нали помниш?
— По-добре не забравяй да купиш онези обувки.
— Тридесет и седми номер.
Уошбърн извади пистолета си и го остави на таблото.
— Ще го разпознаеш ли?
— Мислиш, че там има и други, които приличат на него ли?
— Не бих се учудил, има доста лоши момчета.
— Амин — отвърна Грило. — Да действаме.
Уошбърн включи на скорост и бавно потегли към сградата. Часът беше 22:00 и небето беше облачно, във въздуха се усещаше предстоящата буря. Няколко човека вървяха по тротоара към Таймс Скуеър.
— Чуй, мой човек — каза Грило. — Каквото и да се случи, благодаря ти.
Двамата чукнаха юмруци в приятелски жест.
Трябваше да подредят всички части на пъзела, за да намерят Палантир. Бележникът, разходите по кредитните карти, телефонните разпечатки и накрая скайп адресът, който помогна да навържат нещата. Както се оказа, АНС не виждаха за първи път Cassandra99.ru. Същият адрес се беше появил по време на разследване преди години по искане на ДАРПА заради кибератака срещу сървъра им. Тогава два телефонни номера бяха свързани с кредитна карта, използвана за заплащане на скайп услуги. Единият от номерата съвпадаше с телефон, от който Палантир се беше свързвал с Едуард Астър. Чрез триангулация[64] АНС беше свела местоположението на Cassandra99 до два района. Благодарение на разходите, направени от кредитната карта на Едуард Астър миналия петък сутринта, когато мъжът беше отишъл в центъра, за да се срещне с Палантир, Грило имаше доста основателна причина да залага повече на единия от двата адреса. Триангулацията беше точна до три метра, що се отнасяше до географска ширина и дължина. Съвсем не им помагаше обаче с височината. Номер 3415 беше триетажна жилищна сграда. Необходима беше професионална намеса, за да се разбере кои бяха обитателите й. В този случай Грило даде двайсетачка на пощальона, за да му позволи да види имената на хората, които получаваха поща на този адрес. Пол Лорънс Тиърнан отговаряше на изискванията. Военното досие, до което следователят се добра по-късно, потвърждаваше, че това е човекът, а също така обясняваше ненавистта на Палантир към правителството на Съединените американски щати.
Уошбърн спря колата пред запуснатата сграда. Грило излезе от нея и прибяга от другата страна на улицата, провери дали ризата му е пусната и прикрива пистолета му, малък „Смит и Уесън" с магазин с девет патрона. Входът беше претъпкан с велосипеди, завързани за парното, торби с боклук и празни бирени кутийки. От отворена врата горе се носеше салса музика. Апартаментът на Тиърнан беше в задната част на първия етаж. Грило почука два пъти и отстъпи назад. Забеляза, че има две шпионки на вратата, една на нивото на очите и друга на кръста. Почука още веднъж и вратата се отвори.
64
Триангулация — метод в тригонометрията и елементарната геометрия за определяне на разстоянието до обекти, като се използва геометрията на триъгълниците. — Б. пр.