— И това е било около четири часа?
— Горе-долу.
Алекс претегли информацията в ума си. Ако Боби беше напуснал офиса на Ревънтлоу в четири, щеше да има достатъчно време да стигне до центъра за срещата си с Джанет Маквей.
— Какво става със Съли? — попита тя. — Оставих му две съобщения.
— Нищо. Звънях и на домашния му. Нада. Дон, портиерът, също не е виждал Боби. Сякаш двамата със Съли са се изпарили.
Минц прие обаждане.
— Барнс се приготвя. Обградили са мястото. Ако искаме да стигнем навреме, трябва да тръгнем веднага.
Една дъждовна капка падна върху бузата на Алекс. Тя погледна небето. Всеки момент щеше да завали като из ведро. Погледна Марв Шанк, а после и Минц.
— Какво караше Съли? — попита жената.
— Спринтъра — отвърна Шанк.
— Влизайте. Да намерим съпруга ми.
Първата задача на Алекс, когато постъпи на работа в Бюрото, беше банков обир. Работата беше бърза и вълнуваща и последваха доста арести. Стреляха по нея два пъти (и двата неуспешно) и самата тя стреля и рани трима от нападателите. Добри времена. Банковите обирджии, установи тогава, не бяха най-умните хора на света. Повечето бяха наркомани, алкохолици, обичайните улични гангстери, които решаваха, че имат нужда от пет бона, и бяха достатъчно глупави, за да не помислят, че десет години затвор бяха прекалено голяма лихва за парите, които щяха да откраднат. Много от тях използваха крадени коли, за да осъществят престъпленията си, като си мислеха, че така ще си осигурят безопасно бягство. Девет от десет забравяха, че повечето от новите модели автомобили разполагаха с „ЛоДжак", радиопредавател, скрит в задната гума на автомобила. Ако една кола бъдеше открадната, най-близкият „ЛоДжак" офис щеше да активира предавателя й и веднага щеше да получи десетцифрена GPS локация, с точност до 0,2 метра. Също така — ако имаше нужда — можеше да се изключи двигателят на колата.
Спринтърът за половин милион долара на Боби имаше същия вид „ЛоДжак" като всеки нисан или хюндай, само дето „Мерцедес Бенц" вземаше по 5000 долара за него, а не 500. Алекс трябваше да проведе два разговора, за да нареди издирване на автомобила на бившия си съпруг — първият беше до застрахователната компания, за да получи номера на книжката на Боби, а вторият до „ЛоДжак", за да помоли компанията да включи предавателя. За три минути засече местоположението на спринтъра.
— Намира се на „Фоксхолоу Роуд", Ню Канаан — съобщи тя, след като затвори.
— Съли живее в Ню Канаан — каза Шанк.
— Знам.
— Нещо не се връзва — обясни мъжът. — Съли никога не се прибира със спринтъра. Това е автомобилът на Боби.
— Е, в момента е там и не помръдва — отвърна Алекс. — Двигателят е изваден от строя.
Шанк продължаваше да е неспокоен.
— Ако Съли си е у дома, защо не вдига телефона?
Пътят до Ню Канаан щеше да им отнеме четиридесет минути. Алесандра изрита Минц от шофьорското място и седна зад волана. Повече нямаше намерение само да се вози. Ветровитите пътища бяха нейна територия. Ако агресивното й шофиране тревожеше някого, той не го сподели.
Съли живееше извън града и жената имаше нужда от навигацията, за да се добере до там. Заряза GPS-а, когато стигна до „Фоксхолоу Роуд". Имаше по-лесен маркер, който да следва. Право пред нея се издигаше огнена стена. Когато стигна до високата част на улицата, видя цял отряд от пожарни коли пред дома на Джон Съливан. Спринтърът беше паркиран на няколко метра от него. Алекс спря зад една линейка и излезе от колата. Пожарникарите тъкмо бяха пристигнали и закачаха един маркуч към хидранта. Началникът стоеше най-отпред и раздаваше заповеди. Алесандра размаха документите си и се представи.
— Има ли някой в къщата?
— Прекалено е горещо, за да влезем — отвърна началникът. — Сградата може да се срути всеки момент. Ще напръскаме покрива с вода и със забавящ агент, след което ще изпратя екип към предната врата.
Алекс се доближи до входа, доколкото пламъците й позволяваха, и извика името на Боби. Не получи отговор. Горещината беше жестока, блъскаше я по гърба. Провикна се отново, но пак не получи отговор. Един пожарникар я дръпна за ръкава и й каза да се отдръпне от пламъците. Жената се освободи от хватката му и остана на място.
— Боби!
Пламъците ставаха все по-свирепи, греди и сухи дъски пращяха и придаваха на пожара експлозивен, заплашителен характер. Алекс потърси начин да се приближи още, дори и само за да чуе виковете на бившия си съпруг. Ако беше жив, искаше да го знае.
Видя нещо. На земята, на сантиметри от вратата на гаража, имаше малка цветна картичка.