— Дайте ми лост — провикна се тя.
Един млад пожарникар й подаде лост, беше с гумена дръжка и обикновено се използваше за отместване на паднали жици. Алекс внимателно се доближи до горящата врата на гаража. Застана на три метра от нея и използва лоста, за да придърпа към себе си картичката.
— Какво откри? — попита Минц.
— Той е вътре. — Алесандра му подаде шофьорската книжка на Боби и хукна към улицата.
— Къде отиваш? Алекс!
Тя се качи в колата на Минц, заобиколи пожарните коли и застана в началото на алеята. Началникът на пожарната зачука по прозореца и се развика да разкара автомобила. Тя не му обърна внимание. Натисна клаксона три пъти, след което настъпи здраво педала на газта. Фордът се вряза във вратата на гаража и навсякъде се разхвърчаха дърво и сгурия.
Боби се беше свил в средата на помещението, огънят протягаше от тавана огнените си езици към него. Нещо изпращя, една греда падна от горе и се стовари върху покрива на колата. Мъжът отвори вратата на автомобила и влезе вътре. Алекс включи на задна. Погледът й се спря на друго тяло, проснато и безжизнено, около главата му като ореол се беше образувала локва кръв.
— Съли?
— Мъртъв е.
Падна втора греда и удари колата. Алекс подкара назад през пламъците. За секунди излязоха на алеята, в безопасност. Боби посочи към лицето й.
— Окото ти — каза той. — Какво се е случило?
— Работих. Нищо ми няма. — Видя кървавата кърпа около ръката му. — Какво са ти сторили?
— Зададоха ми някои въпроси. Казах им онова, което вече знаеха. Виж, трябва да се разкараме от тук. Тръгнаха след Майк.
— Забави темпото. Кой е Майк?
— Майкъл Грило. Частен следовател, който работи за мен. Наех го да намери Палантир. Пол Лорънс Тиърнан. Така се казва. Имам предвид, така се казва Палантир. Грило ми изпрати съобщение, че го е намерил и е взел доклада. Ревънтлоу е тръгнал натам.
— Септимъс Ревънтлоу? Къде?
— Не знам. Но не може да е много далеч. Каза, че ще се върне.
Алекс повика Бари Минц и му каза името на Палантир.
— Потърси адреса му.
— Веднага — обеща колегата й.
Жената взе увитата ръка на бившия си съпруг и махна кърпата.
— О, Боби.
— Изглежда по-зле, отколкото е. — Емоциите надделяха и той се разплака. Удари със здравия си юмрук по таблото. — Копеле — извика, но бързо се взе в ръце. — Дори не му мигна окото. Това, което правеше, му харесваше.
— Кой ти стори това, Боби? Ревънтлоу ли?
— Септимъс Ревънтлоу и брат му Даниъл. Само да спомена, че Ревънтлоу не е истинската им фамилия. Истинската им фамилия е Лий. Те са от Китай.
Алекс не можеше да свали очи от наранените пръсти на бившия си съпруг. На три им липсваха ноктите, а плътта под тях беше истинска каша. Съвсем нежно сложи кърпата отново отгоре им. Боби потръпна, но не каза нищо. Беше в шок.
— Успокой се. Можеш да ми кажеш какво се случи след малко. Точно сега един човек иска да те види.
Астър излезе от колата. Шанк се нахвърли отгоре му и уви ръце около него.
— Леко, Марв.
— Съжалявам. — Приятелят му го пусна и Боби видя, че той също плачеше. — Ако искаш приятел…
— Купи си куче — казаха едновременно двамата.
— Бях се разтревожил — рече Астър. — За минутка си помислих, че си се размекнал.
— А аз, че си получил сърцебиене.
— Няма такова нещо.
Боби прегърна Шанк, след което каза, че трябва да говори с Алекс.
— Разбира се — отвърна Марв.
Двамата отидоха в края на алеята. Разказа й всичко, което се случи, откакто беше заминала. В замяна тя му разкри, че оръжията, намерени на „Уиндърмиър Стрийт", наистина са свързани със смъртта на баща му. За съжаление, нямаше информация за крайната цел на Ревънтлоу и Солт.
— Значи запалиха къщата, за да те убият? — попита Алекс.
— Не, сам го сторих. Сметнах, че това е единственият ми шанс да се измъкна. Помислих, че ако някой види пламъците, ще се обади на пожарната и те ще ме измъкнат. Нещата малко излязоха от контрол.
— Как го направи?
— В гаража имаше косачка, в чийто резервоар беше останал малко бензин. Огледах се и намерих запалителни бобини и кутия кибрит. Натрупах малко сухи листа и клони, които Съли беше хвърлил в кофата за боклук, за да разпаля огъня. Май сложих повече, отколкото трябваше.
Бари Минц бягаше към тях.
— Уест 715 „Четиридесет и четвърта" — каза той. — Това е адресът на Пол Лорънс Тиърнан.
— Готово — каза Астър. — Грило смяташе, че ще е някъде в центъра. Трябва да побързаме.
— Единственото място, на което ще ходиш, е болницата — отвърна Алесандра.