— Значи Борсата е целта? — попита Уошбърн. — Трябва да се обадя.
Някой почука на вратата.
— Това е господин Астър — каза Грило.
Следователят стана и погледна през шпионката. Видя тила на шефа си и тъмна тениска.
— Влизай — каза и отвори вратата.
В слънчевия му сплит се вряза юмрук. Друг размаза бузата му. Срина се на пода. Един слаб азиатец го прескочи. По-висок, властен мъж го последва и затвори вратата след себе си.
Уошбърн хвърли телефона и стана. Опитваше се да си извади пистолета. Азиатецът изстреля крак, който се заби в челюстта на мъжа и го прати на пода. Пистолетът също падна. Уошбърн посегна за него, но азиатецът го ритна, стъпи на китката му и я счупи грубо.
Грило се изправи на коляно. За кратко мярна Тиърнан, който завъртя количката си и тръгна по коридора, преди петата на нападателя да се вреже в лицето му и да запрати главата му на пода. Следователят легна по гръб, замаян и пребит. Носът му беше счупен, гръдната му кост беше натъртена. За негов ужас пистолета му го нямаше. Последва някакво боричкане, разместване на мебели. Някой изпищя и рязко млъкна. Азиатецът влезе в стаята заедно с Тиърнан, когото влачеше за изкълчената му ръка.
— Ти ли си Грило? — попита високият мъж.
— Аз съм.
— Добра работа. Или може би трябва да кажа благодаря ти. Пол Лорънс Тиърнан. Па-лан-тир. Умно.
— Мислех си, че вие, момчета, подслушвате всички — каза Грило.
— Намерихме те, нали? Само дето закъсняхме малко.
— Къде е господин Астър?
— На безопасно място, от което ни сътрудничи.
— Няма да се вържа.
— В момента хич не ми пука на какво ще се вържеш. — Високият мъж се обърна към Тиърнан, който въпреки наранената си ръка беше успял да се добере до дивана. — Доклада, моля.
— На бюрото е — отвърна Грило.
— Искам всички екземпляри.
— Това е единственото копие на хартия — каза Тиърнан. — Оригиналът е на компютъра ми.
— Наистина ли? Помислих си, че ти от всички хора би бил наясно, че е опасно да го съхраняваш на толкова незащитено място. Би било лесно за хора като… е, като мен и теб да го намерят. Предполагам, че си запазил проучването си на някое по-сигурно място, като флашка.
— Не му я давай — нареди Уошбърн.
— А ти си?
— Не е твоя работа, мамка ти.
— Ако не си Грило и не си господин Тиърнан, тогава наистина не ми пука кой си. — Високият мъж погледна към азиатеца. — Даниъл.
Уошбърн се опита да стане на крака, но онзи беше нечовешки бърз. Свитият му юмрук го удари по гърлото и премаза ларинкса му. Агентът на ЦРУ падна на колене и се хвана за прекършената трахея. Азиатецът сключи ръце около врата му и му счупи гръбнака.
— Добре — съгласи се Тиърнан. — Ще получите доклада. Намира се на една флашка на бюрото до компютъра. Кълна се, че е единственото копие.
— Покажи ми.
— Може ли да ми донесете инвалидната количка… моля.
Азиатецът я донесе и сложи Тиърнан в нея. Високият мъж го закара в офиса му. Грило се зае с носа си, стенеше, правеше се, че го боли толкова много, че няма представа какво се случва около него. Имаше доста кръв. Азиатецът изгуби интерес към него и започна да обикаля апартамента.
Високият блед мъж се върна с Тиърнан след пет минути. В дланта си държеше флашка.
— Мисля, че приключихме. Разбира се, има още едно място, където пазиш доклада. — Мъжът се чукна по челото. — Опасявам се, че не мога да те взема с мен. Сбогом, господа.
Високият мъж излезе.
Азиатецът погледна към Грило, който продължаваше да лежи на пода, след което взе една възглавница от дивана и се приближи към Тиърнан.
— Не, човече… не — каза Палантир, който даваше всичко от себе си, за да се избута назад само с една здрава ръка. — Моля те!
Азиатецът натисна възглавницата към лицето на Тиърнан, пъхна пистолета в гънките й и стреля три пъти. Приглушените изстрели не бяха по-силни от тежки стъпки.
Дотогава Грило беше станал от пода. През цялото време се беше подготвял, беше събирал сили за една последна атака. Той също знаеше малко за бойните изкуства. Имаше черни колани по бразилско жиу-жицу и карате. Освен това беше прекарал шест месеца в изучаване на Крав Мага с Израелските отбранителни сили. Опитът му, заедно с жестоките удари, които получи, му подсказваха, че азиатецът е изключителен боец. В дълга битка Грило нямаше абсолютно никакъв шанс срещу него. Налагаше се да е бърз, подъл и да използва смъртоносна сила.
Азиатецът се обърна и Грило го нападна с фронтален ритник. Кракът му се вряза в гърдите на опонента му и го запрати върху тялото на Тиърнан. Той падна върху инвалидната количка и я преобърна. Азиатецът превърна падането си в обратно салто и се изправи невредим, ръцете му бяха заели бойна позиция, очите му търсеха нещо, от което да се възползва.