Алекс стоеше неспокойно на единия от двата входа към етажа, откъдето виждаше сградата до „Ексчейндж Плейс" и старата централа на „Джей Пи Морган" от другата страна на улицата.
— Минц — каза тя в микрофона на ревера си. — Докладвай. За да избегне подслушване на комуникацията им, изиска да
използват военната честота, която беше запазена за национални спешни случаи. Не беше напълно защитена, но беше най-доброто, което можеха да измислят за толкова кратко време.
— Всичко е чисто — отговори Минц, гласът му беше изпълнен от гордост от новопридобития му статут. Вече не беше Стрелеца само на приказки. Вече беше и в действителност такъв.
Алекс провери агентите си, които патрулираха по улиците около Борсата. Никой не беше забелязал някого от наемниците, чиито досиета беше намерила в дома на Джеймс Солт — или номера от 1 до 23, както ги приемаше.
Прочете доклада на Палантир и го предаде на Джанет Маквей заедно с всичко, което беше научила от Майкъл Грило. От там информацията беше поела към полицейския комисар, към офиса на кмета и разбира се, към централата на ФБР във Вашингтон. Нямаше никакво съмнение, че Нюйоркската фондова борса беше целта. Кметът беше непреклонен, като заяви, че Борсата трябва да остане отворена. Силите на реда се съгласиха, макар причината за това да нямаше нищо общо с гордостта им, а с тактиката.
Също така беше взето решение да не се обявява публично естеството на заплахата. Имаха план да блокират трафика на превозни средства в радиус от два квадратни километра от сградата на Борсата. Това също беше отхвърлено. Алекс отбеляза, че съществува вероятност да е набелязана втора цел. Възможността за нападение на универсален магазин, правителствена сграда или, опазил Бог, училище от толкова тежковъоръжени, изпитани в битка наемници беше изключително плашеща.
Наистина имаха само един вариант и той беше да заловят терористите. За да постигнат това, двеста полицаи и агенти на ФБР, повечето от Специалния отряд за борба с тероризма, бяха мобилизирани, запознати със ситуацията и назначени да патрулират в определен сектор. Всичките бяха облечени в цивилни дрехи — като брокери от „Уолстрийт", секретари, туристи и градски работници. Всички разполагаха със снимки на наемниците. Последната заповед беше най-важната: никой не биваше да се опитва да се справи сам с някого от заподозрените, преди да получи зелена светлина от Алекс. Единственият знак за подсилена охрана беше допълнителната бригада „Херкулес", позиционирана на ъгъла на „Уол" и „Броуд", но това съвсем не беше нещо необичайно. Нюйоркската фондова борса ежедневно си беше една от основните цели.
Алекс погледна към улицата, струваше й се, че навън е една нормална лятна сутрин в средата на седмицата.
Какво можеше да се обърка?
87
Санди Буфо караше вана по „Бродуей". Трафикът не беше голям. На таблото пред него имаше полицейски скенер. Докато наближаваше зоната за действие, слушаше на него неспирната поредица от дребни престъпления, кражби и пътни нарушения, които изпълваха деня на един полицай в големия град, независимо дали този голям град беше Йоханесбург, или Голямата ябълка[70]. Нямаше никакъв намек от страна на полицията, че нещо необичайно се случва. Въпреки това беше нащрек и слушаше внимателно за някакъв евфемизъм или по-странна фраза. Едва ли не остана разочарован, че полицията тъне в неведение. В крайна сметка нямаше съмнение, че ФБР и нюйоркската полиция знаеха, че са тук. Не и след бомбата в Дариен.
Нямаха време да изнесат всичките оръжия и муниции от тайната квартира, затова взе решение да взривят мястото. Колкото по-малко доказателства оставеха след себе си, толкова по-добре. Сутрешните радиопредавания съобщаваха за експлозията в Кънектикът и за смъртта на агент на ФБР. Ако Джеймс Солт не му се беше обадил преди повече от дванадесет часа, нещата щяха да се развият по различен начин. В момента нямаше как да комуникират помежду си, без опасност да бъдат компрометирани. Шефът на Солт му беше дал зелена светлина. Това беше всичко, което имаше значение. Санди Буфо беше войник. Той следваше заповеди.
Светофарът светна червено на Зукоти Парк. Пътническата врата се отвори и трима мъже излязоха през нея. Веднага се разделиха. Носеха бейзболни шапки и слънчеви очила, двама от тях имаха сакове. Приличаха на обикновени бели мъже. Бяха невидими.
Буфо спря отново една пресечка по-надолу. Втора тройка мъже слезе пред църквата „Света Троица". От лявата му страна започваше „Уолстрийт". Бяха вдигнати барикади, които не позволяваха на автомобилите да влизат. Борсата се намираше 60 метра надолу по един тесен път. Там винаги имаше полицейско присъствие. Огледа околността за подкрепления. Няколко униформени полицаи стояха до барикадите. Изглеждаха спокойни, дори в добро настроение.