Выбрать главу

Само ако знаеха какво е напът да ги удари, помисли си той.

Раздели другите си хора в два екипа, като единият щеше да проникне в целта през Линия 5 на метрото, „Уолстрийт Стейшън". Обикновено полицаите проверяваха раници и чанти без някаква причина, затова нареди на екипа да върже компактните автомати „Хеклер и Кох" за гърбовете си, а резервните магазини за прасците си.

Другият екип също беше с кола, но те приближаваха от юг. Според плана трите екипа трябваше да се доближат до Борсата и да открият огън, когато стигнеха на шест метра разстояние от сградата. От там трябваше светкавично да пробият през входа. Щяха да засипят мястото с автоматична стрелба, гранати и — екипът, който щеше да влезе през „Ексчейндж Плейс" — с противотанковото оръжие.

Буфо спря вана за трети път на ъгъла на „Морис Стрийт", за да могат последните двама наемници да слязат. Зави надясно на светофара и кара още 200 метра, след което паркира незаконно. Хвърли ключовете в една шахта. Нямаше да се връща. Тръгна към „Бродуей" и провери всеки един член от екипа си.

— Алфа, чуваш ли?

— Алфа чува.

— Бета?

Всичките двадесет и двама бяха проверени. Всичките двадесет и двама му отговориха.

Стигна до „Бродуей". Забеляза трима от хората си да прекосяват поотделно улицата и да приближават целта. Ако му беше останал поне малко здрав разум, щеше да е изплашен от това, което предстоеше. Мисията беше самоубийствена. Никой не плащаше на наемници по 1 милион долара с 200 000 долара аванс. Но не беше изплашен. В интерес на истината беше напълно готов за битка. Ако това беше последният му ден, добре. Щеше да го изживее докрай.

Gott mit uns.

Буфо пресече улицата.

88

Юанът умираше бързо и грозно.

— Следиш ли стойностите? — Марв Шанк стоеше на вратата и се усмихваше широко.

— Засега сме отгоре с петстотин милиона. Ти беше прав през цялото време. Китайците обезценяват. Ако юанът продължи да пада, това ще е най-силното ни тримесечие.

Астър погледна монитора. Юанът беше стигнал 6,5 и продължаваше да се покачва много над стойността, на която беше купил контрактите си. Драматичната промяна настъпи преди час, след като снимка на Магнус Лий и китайския премиер как напускат заедно известен ресторант в Пекин заля интернет пространството. Очевидно наследникът беше официално помазан. Лий не криеше подкрепата си за експортно насочена икономика. Човек просто трябваше да събере две и две.

— Не е зле.

— „Не е зле"? Да не ме будалкаш? Вече сме напред с няколкостотин милиона. Мигът е звезден. Ти си чуека, Боби.

— Чудесно, но парите не са наши. Усмивката на Шанк се изпари.

— Какво имаш предвид с това, че не са „наши"?

— Информирах кредиторите ни, че преводите, които са получили вчера за покриването на марджин кола, са направени по погрешка. Помолих ги да върнат парите на банката, която им ги е превела.

— По сметката на Септимъс Ревънтлоу?

— Точно. Технически погледнато, ние сме в дефолт по нашите договори от вчера. Всичките ни позиции са замразени на вчерашните стойности.

— При които затъвахме?

— Да.

— Шегуваш се, нали?

— Сторено е. Ние не правим бизнес с терористи.

— Но… — Шанк поклати глава, не можеше да намери думи да изрази емоциите си. Най-накрая въздъхна и се предаде. Дори той не можеше да не се съгласи с Астър.

— Продавай, когато Борсата отвори, за да се издължим. Говори с Манди Прайс. Виж какво мисли и тя.

— Какво ще се случи с парите на Ревънтлоу?

— За момента нищо. Правителството първо трябва да получи доказателство срещу него. Засега разполагат единствено с думата ми, че е замесен във всичко това.

— Покажи им ръката си — отвърна Шанк разгневен.

— Не мисля, че това ще е от особена полза след година, когато най-накрая стигнем до съда. Освен това Ревънтлоу се е покрил. Вероятно се е качил на някой самолет веднага след като е разбрал, че брат му няма да се измъкне. Обзалагам се, че никой повече няма да го види.

— Значи утре, когато юанът се срине, трябваше да сме с два милиарда отгоре, да сме новината в града, но вместо това „Комсток" ще е разорен, аз ще съм изгубил дори ризата на гърба си, а Септимъс Ревънтлоу просто ще се е оттеглил от сцената.

— Горе-долу е така. Освен ако правителството повдигне обвинение срещу него и семейния му офис, макар и двамата да знаем, че това няма да се случи.