Рано тази сутрин Астър, Алекс и Шанк бяха заведени в един офис на „Федерал Плаза" 26 и бяха разпитани от самия директор на ФБР. Нито дума не биваше да излиза за участието на Магнус Лий или Септимъс Ревънтлоу в заговора, нито сега, нито когато и да било. Докладът на Палантир се намираше на бюрото на президента. За по-късно през деня беше насрочена извънредна среща на Съвета за национална сигурност. Ако се разчуеше, че Китай е замесен в смъртта на Чарлз Хюз и Мартин Гелман, дипломатическите последици щяха да бъдат немислими. Покушението над правителствените представители се смяташе за casus belli[71]. Ястребите на Капитолия щяха да искат такава.
— Шибана работа — каза Шанк, вдигна ръце нагоре, обърна се и напусна офиса.
Астър наблюдаваше приятеля си да ходи нагоре-надолу в търговския отдел, крещеше заповеди всички да продават, мръщеше се и се развикваше на всеки, който посмееше да му зададе някакъв въпрос. Той беше създание на „Уолстрийт". Марв Шанк щеше да живее и да умре на него.
Обади се на Алекс.
— Нещо ново?
— Нада.
— Мислиш ли, че са се отказали?
— Никакъв шанс.
— Ревънтлоу знае, че сме ги разкрили.
— Дали? Не съм убедена. Но дори да е така, не мисля, че има някакво значение.
Астър се завъртя, отиде до източния прозорец и погледна към „Бродуей" и „Уолстрийт".
— Мислиш ли по въпроса?
— Кой?
— Сещаш се… за нас.
— Не излизам с мъже, които си гризат ноктите — отвърна Алекс.
— Много смешно.
— Задръж секунда. — Гласът на бившата му съпруга стана сериозен, а тревожният тон изпрати ледени тръпки по гръбнака му.
— Какво има? — попита той.
Не последва отговор и Астър зададе въпроса си отново.
— Те са тук — отвърна Алекс. Връзката прекъсна.
Боби сложи ръка на прозореца, очите му се спряха върху сградата на Борсата. Започваше се.
89
Двама от лошите бяха разпознати докато приближаваха „Ню Стрийт" от юг.
Още двама вървяха по „Либърти". Имаше един на „Бродуей".
Слушалката на Алекс постоянно пращеше, агентите й докладваха. Бързо установиха отличителните белези на лошите. Широки ризи. Бейзболни шапки. Слънчеви очила. Някои от тях носеха спортни сакове. Тя предаде описанието им на хората си и каза на всички да са в бойна готовност да се справят с мишените си по нейна заповед.
Десетима бяха забелязани. После дванадесет. Но времето течеше. Наемниците се приближаваха прекалено близо до Борсата. Във всеки един момент можеха да открият огън.
Алекс излезе навън. По улиците около сградата имаше над двеста души, някои от тях дори стояха на стълбите на Федерал Хол. Само един автомат беше достатъчен, за да създаде истински хаос. Забеляза Стрелеца Минц, беше облечен в дънки и тениска, стоеше зад статуята на Джордж Вашингтон на входа на Федерал Хол.
Чу глас в слушалката си. Поредният доклад обявяваше засичането на номер четиринадесет. Алекс взе решение.
— Действайте — нареди тя. — Неутрализирайте ги.
Навсякъде около Борсата агенти под прикритие на ФБР и полицаи се приближиха до целите си. Групи от по три, четири и пет офицери заобиколиха всеки нападател. Алекс наблюдаваше случващото се. Лошите момчета изчезваха от тълпата, биваха събаряни на земята, ръцете им биваха извивани зад гърбовете и оковавани в белезници. Онези агенти, които не следяха заподозрян, се шмугваха сред тълпата от изумени пешеходци, търсеха останалите девет нападатели.
Алекс прибяга до охранителния пункт на „Броуд" и „Уол". Забеляза една жена, която изглеждаше прекалено спокойна в мелето около нея.
Широка риза. Налична.
Шапка. Налична.
Слънчеви очила. Налични.
Спортен сак. Наличен.
Ръцете на жената потънаха в чантата.
Алекс прескочи барикадата и извади глока си. Побягна към нея.
— Замръзни. Да ти виждам ръцете.
За стотна от секундата още трима агенти заобиколиха заподозряната. Тя вдигна високо ръце. Алекс свали сака от рамото й. Вътре имаше автомат. Другите агенти събориха жената на земята и й сложиха белезници.
Чу се изстрел.
Алесандра се обърна, за да види откъде беше дошъл, и забеляза един мъж да бяга по „Бродуей". В едната си ръка държеше автомат. В същия момент падна, прострелян от един полицай, малко преди да настане хаос.
— Уцелиха ме — провикна се някакъв мъж.
Алекс видя, че един от агентите й се е хванал за крака. При него отиде един полицай, за да му помогне.