— Дайте ми точна бройка — нареди жената.
— Десет са обезвредени.
Алекс се върна при „Ексчейндж Плейс". Обърна се към ъгъла до главния вход, когато чу женски писък. Рус мъж беше хванал една жена и беше насочил пистолета си в главата й. Десетина офицери го заобиколиха за секунди. Приближи се до него, пистолетът й беше отпуснат от едната й страна.
— Ти си на ход — каза тя.
Русият наемник се огледа наоколо. Той беше млад и красив, определено човек, чийто живот беше пред него. Усмихна се тъжно, осъзна, че е числено превъзхождан. Сложи пистолета под брадичката си.
— Ах, майната му.
Нямаше да е тя.
Астър стоеше до прозореца в офиса си и гледаше към Фондовата борса. От орловото му гнездо на шестдесетия етаж всичко изглеждаше спокойно, мирно и нормално. Нямаше никакъв смисъл. Стратегията на Магнус Лий и Септимъс Ревънтлоу беше да купят контролни дялове във всяка една компания, да поставят свой човек в нея, който да използва „Платформа Империя" и — когато е необходимо — да контролира операциите й. Една терористична атака по подобие на бомбайската можеше да затвори Фондовата борса за няколко дни, дори беше възможно да прекърши доверието на инвеститорите в неуязвимостта на Съединените щати, но това по никакъв начин нямаше да помогне на Лий и на брат му да получат контрол над цялата финансова система. Въпреки това Палантир и Едуард Астър бяха сигурни, че целта е Борсата. Тази увереност беше подкрепена от последната инвестиция на ЧИК в „Матроникс", компанията, която произвеждаше сървърите и хардуера, които бяха използвани наскоро в търговската платформа на Нюйоркската фондова борса.
Един абзац от доклада на Палантир не му даваше мира: „…и макар да няма съмнение за мащаба на проникване в критични национални системи, агресорът не може да използва ПИ, за да задейства цялостен дефолт на основната си цел, докато не разполага с програмния код".
ПИ означаваше „Платформа Империя".
Но открита атака не беше достатъчна.
Астър погледна към телевизора. Часът беше 9:30 и той видя как откриващият звънец на Нюйоркската фондова борса беше бит от американския военноморски висш офицер Рон Блекбърн, член на военноморските тюлени и най-скорошен носител на Медала на честта. Съпровождаха го съпругата и детето му, както и човекът, който беше заместил Едуард Астър на позицията изпълнителен директор на Нюйоркската фондова борса. След първоначалния изблик на енергия етажът затихна. Всяка година все по-малко и по-малко мъже и жени наблюдаваха търговията. Все повече и повече от работата се вършеше от компютри.
Излезе от офиса си и забърза през търговския отдел. Преди да стигне до офиса на Айвън Давидоф, вече бягаше.
— Айвън, свободен ли си?
— Разбира се, шефе — отвърна очилатият Ай Ти специалист.
— Запознат ли си с компания на име „Матроникс"?
— Разбира се. На техните машини вървят едни от най-изисканите търговски системи в света.
— А ние тъкмо купихме доста от тях… имам предвид, че баща ми го е сторил.
— Да, намират се в Ню Джърси.
— Не — контрира Астър. — Имам предвид тук, в Манхатън. Онези, които са в Борсата.
— Има само няколко там. Търговците в Борсата използват дистанционни терминали, за да пращат поръчките си. Сърцето на цялата апаратура се намира в търговския център в Мауа.
— Къде?
— Мауа, Ню Джърси. Цялата търговия се премести там преди две години.
— Значи не можеш да се ебаваш с търговската платформа от тук?
— Единственото място, от което можеш да го правиш, е Мауа.
— И може да се вкара програмен код от там?
— Точно така. — Айвън Давидоф изгледа странно Астър. — Какво знаеш за програмните кодове?
Санди Буфо наблюдаваше безпомощно, докато полицията обезвреди трима от хората му. Погледна вляво. На ъгъла на „Уол" и „Бродуей" падна още един. Надолу по улицата една жена в цивилни дрехи държеше пистолет до главата на едно от шведските момичета. Целият район беше пълен с полицаи под прикритие.
Операцията беше компрометирана.
— Замръзни!
Буфо се завъртя и застреля полицая в главата. На шест метра от него стоеше друго ченге в цивилни дрехи, което се втурна към него, стреляйки с оръжието си. Скинър го застреля.
Насочи се към сградата зад него. Някаква банка. Лобито беше претъпкано, но всякаква дейност беше секнала при първия изстрел. Всички клиенти и служители се вторачиха в него. Охранителят извади пистолета си. Буфо стреля в тавана и наоколо настъпи хаос, всеки мъж, жена и дете се спасяваха поотделно. Наемникът хукна през тях, блъскаше ги и ги мушкаше с лакът, за да си проправи път към задната част на сградата. Една тясна улица го делеше от Борсата. Извади автомата си, излезе през вратата и хукна към входа от страната на „Ню Стрийт". Полицаите го забелязаха, но той пръв откри огън. Натрошиха се стъкла. Няколко човека се строполиха на земята. Отвори вратата и застреля изпречелия се пред него мъж.