Хукна по коридора. Планът за изтегляне беше също толкова важен, колкото самата атака. Не искаше да умира. Затича по един коридор, после по друг. Чу гласове зад себе си. Някаква жена му кресна да замръзне. Един куршум се вряза в стената над главата му. Мина прекалено близо. Плъзна се на колене, завъртя се и изпрати бърз откос в коридора зад него. Жената я нямаше никаква. Изправи се. Коридорът свършваше, но можеше да завие надясно или наляво.
По кой път да поеме?
Избра десния, но си спомни, че всъщност трябваше да тръгне по левия, откъдето да слезе по стълбите и да се озове в коридор, който да го изведе на „Бийвър Стрийт". Този коридор беше построен, когато в сградата се складираше злато и банковите мениджъри не искаха то да се внася пред очите на всички. „Бийвър Стрийт" беше планът за бягство. От там екипите щяха да се разделят и да се пръснат по улиците и алеите на Манхатън.
Наляво тогава.
Първият куршум уцели Буфо, преди да успее да направи и крачка. Жилетката му го предпази. Почти нищо не усети. Вдигна автомата си и го завъртя, за да отвърне. Вторият куршум уцели врата му и разкъса гръбначния му мозък. Падна на земята, все едно някой го беше изключил от захранването.
Една жена, която беше прекалено красива, за да е полицайка, застана над него. Имаше прекрасна кестенява коса и очи с цвят на добро уиски. Забеляза, че някой я беше подредил добре.
— Здравей, Скинър — каза тя.
— Тук е като в лабиринт — промърмори той.
И умря.
90
Шест чинара ограждаха пътеката към входа на центъра за данни на Нюйоркската фондова борса в Мауа, Ню Джърси. Дърветата бяха посадени в чест на легендарния чинар на „Уолстрийт", под който първите брокери на младата страна Съединени американски щати се бяха събрали в края на XVIII век, за да търгуват акции[72]. Септимъс Ревънтлоу смяташе този жест за отживелица. Вратата пред него беше единственият вход в сградата. Прозорци нямаше. Внушителната каменна сграда приличаше повече на крепост или на монумент на някой съвременен фараон, отколкото на дома на най-сложната търговска платформа в света.
Ревънтлоу тръгна към вратата. Вече беше минал през охранителните пунктове без никакъв проблем. Първи бяха високият насип и металната ограда, които заобикаляха комплекса. Следваха трите вдигащи се бариери, всяка от които се снижаваше само когато минеше през предната. Не срещна никакви затруднения. Името му беше в списъка с посетителите. Той беше днешният почетен гост.
Един от служителите го посрещна на вратата. Ревънтлоу се представи под чуждо име и показа съответните документи, а именно шофьорска книжка. Чуждото име принадлежеше на вицепрезидента на малка инвестиционна банка, която брат му наскоро беше купил. Като всяка подобна институция, банката желаеше да наеме малко пространство в комплекса за собствените си компютри, за да са в близост до компютрите, които управляваха Борсата. Правилният термин беше колокация.
— Всичките компютри на Борсата се намират в помещение с големина 1900 квадратни метра — обясни служителят, докато влизаха в силно аклиматизираната сграда. — Тези машини осъществяват изключително ефикасно всички направени поръчки за покупка или продажба. Наричаме ги „основните двигатели".
— И тези основни двигатели управляват цялата Борса?
— Осемдесет процента от нея, но с всеки изминал ден числото нараства. Разбира се, има специалисти там, които се занимават с големи блокови сделки за своите клиенти. Но ние имаме възможност да поемем голяма част и от този бизнес. Работим и за Американската фондова борса. Всичко на всичко около три милиарда акции на ден.
— Впечатляващо — похвали Ревънтлоу.
— Смятаме да разположим хардуера ви в един отсек в края на коридора. Ще споделяте мястото с още няколко банки, но мога да ви уверя, че ще сте на еднакво разстояние от сървърите ни.
— Не бих се задоволил с нещо по-малко — отвърна Ревънтлоу. В дните на високочестотна търговия, когато милиони акции сменяха притежателите си за секунди, дори най-малкото забавяне във времето за извършването на една сделка можеше да бъде фатално. С всяко отдалечаване с триста метра от един от „основните двигатели" на Борсата транзитното време се забавяше с една милионна. Докато отдалечаване с метър, 10 метра или дори 300 метра не водеше до сериозни вреди, то 15 километра или 1500 километра водеха. Оттук следваше и нуждата банките да позиционират мейнфрейма[73] си колкото може по-близо до Борсата.
72
Нюйоркската фондова борса е създадена на 17 май 1792 г. Тя е най-голямата борса за ценни книжа в света. Основите й са поставени от 24 брокери и търговци, събрали се според легендата под сянката на един чинар (платан) на „Уолстрийт" 68, където сключват известното Платаново споразумение.
73
Мейнфрейм компютър — високопроизводителен компютър със значителен обем оперативна и външна памет, предназначен за централизирано организиране и съхраняване на данни с голям обем и за изпълнение на интензивни изчисления.