— Можете ли да ми покажете основните двигатели?
— Съжалявам, но не е възможно — отвърна служителят. — Надявам се, разбирате.
Ревънтлоу кимна неохотно.
— Преди да се захвана с банкерство, работех в системния дизайн. Чух, че тук са красотите.
— Ако ми позволите, ще се съглася с вас. Знаете ли какво, мога да ви покажа Гейтуея за управление на риска. Това е хардуерът, който гарантира, че няма да възникнат никакви грешки.
— Всички търговски дейности ли минават през него?
— Разбира се — отвърна служителят обиден. — Смятаме това за най-конкурентното си преимущество.
Мъжът го поведе по коридора към огромна, ярко осветена зала, в която се намираха шест мейнфрейм компютъра. Ревънтлоу се усмихна доволен, макар сърцето му да биеше лудо. Той бръкна в джоба си, извади малък плик, скри го в дланта си и го отвори с палец.
— Според заложените параметри тези машини филтрират всяка сделка, за да се уверят, че отговаря на изискванията на Комисията по ценни книжа и фондови борси — продължи да обяснява служителят.
Ревънтлоу се наведе по-ниско до една от машините и вдигна ръка, за да докосне контролния панел.
— Моля ви — каза сприхаво мъжът и отмести дланта на посетителя си.
В този момент Ревънтлоу вдигна скрития плик до устата си и духна. Фин прах цианид полетя към лицето на служителя. Той го вдиша, изпъшка и се срина. Септимъс го хвана и го положи на пода. Прескочи падналия и се насочи към последния компютър от редицата.
От другия си джоб извади малка флашка. Погледна малкото черно устройство. Усети прилив на адреналин, който стигна чак до пръстите на ръцете му. В ръката си държеше крайния резултат на години планиране, на купища изхарчени пари, на безграничната амбиция на семейството си и най-дръзката схема на страната си.
Всичко това доведе до този момент. Сега изпълнението на плана зависеше от него.
Във флашката се намираше програмният код, който щеше да осигури на Китай контрола над всяка машина в този център за данни и по подразбиране към всяка машина, свързана с него. Към тях се причисляваха основните двигатели в Лондон, Франкфурт, Сингапур, Париж, Токио и — най-важното — резервните центрове за данни в Базилдън, Англия, и Синсинати, Охайо. Кодът също така щеше да зарази всеки хардуер, който осъществяваше някакъв бизнес с борсите. Всяка банка, застрахователна компания и брокераж. А от там и всеки клиент, който правеше бизнес с тях.
Казано накратко, Китай щеше да получи контрола над всичките фондови борси в света над и всяка финансова институция, която осъществяваше бизнес с тях.
Ревънтлоу намери контролния блок. Прокара ръка през главния панел и внимателно го отвори. Веднага видя USB слота. Единственото, което трябваше да направи, беше да сложи флашката и програмният код щеше да се прехвърли веднага — без да оставя никаква следа — в мейнфрейма, като по този начин щеше да влезе в търговския софтуер на Борсата. Задиша по-леко, работата му беше свършена. На никого нямаше дори да му хрумне, че неговото семейство — че неговата страна — тайно контролира най-могъщия пазар в света. Лека усмивка заигра върху устните му. Толкова просто беше, наистина.
Чуха се стъпки. После още.
— Спри.
Ревънтлоу се обърна рязко и видя зад себе си Боби Астър.
— Закъсня — каза той и отново се обърна към сървъра. Отчаяно се опита да вкара флашката.
— Веднага.
Гласът принадлежеше на жена. Ревънтлоу погледна в другата посока. На три метра от него стоеше тя, пистолетът й беше насочен към лицето му. Той взе решение. Пръстите му се стрелнаха отново към компютъра. Флашката докосна USB слота. Металът срещна метал.
Пистолетът произведе изстрел.
Ревънтлоу се строполи.
Умря, преди флашката да падне на пода.
— Не — каза Алекс. — Не сме закъснели.
91
Магнус Лий стоеше сам в офиса си в „Екселсиор Хол-дингс" и гледаше ужасните новини по телевизията. Атаката над Борсата беше осуетена още преди да беше започнала. Половината наемници бяха мъртви, а другата половина бяха заловени. Септимъс не вдигаше телефона си. Нито Даниъл. Опасяваше се от най-лошото.
Мобилният телефон на Лий иззвъня отново. Премиерът му се обаждаше за четвърти път. Началникът на армията също се обади, както и директорът на Държавна сигурност. Не отговори на никое от позвъняванията.