Повечето хедж фондове си приличаха по четири неща. Първото, и най-важното, беше структурата на възнагражденията, тъй като търговците бяха загрижени за едно-единствено нещо (както и самият Астър) и това нещо беше правенето на пари. „Комсток", като по-голямата част от конкурентите си, използваше нещо, наречено „две и двадесет" модел. Фирмата задържаше двадесет процента — една пета — от всички печалби за себе си. Освен тези двадесет процента вземаше и такса за управление от два процента върху всички средства, инвестирани при него, независимо дали накрая печелеше, или губеше. В това отношение Астър беше истински джентълмен. Начисляваше два процента само върху средствата, които наистина бяха инвестирани в негови позиции. Парите, които стояха в банката, бяха освободени от подобна такса. Дори отчиташе лихвите на инвеститорите.
Другите три неща, по които си приличаха хедж фондовете, бяха свързани с това как Астър инвестираше парите, които му бяха поверени. Както самото име подсказваше, той често „хеджираше" инвестициите, което означаваше, че ако заложи на някоя стока, че ще се повиши, веднага залагаше на друга, че ще се понижи. Идеята беше да се пази от колебания на пазара. „Хеджирането" обикновено ограничаваше възвръщаемостта, но осигуряваше на инвеститора безопасен марджин. Не беше особено умно да заложиш всичките си чипове на червено или на черно.
Следващото нещо в инструментариума на Астър беше наречено „ливъридж" и неговата цел беше да увеличи стойността на залозите. „Ливъридж" означаваше да вземеш заем, за да подсилиш размера на залога си. Едно време инвеститорите купуваха стока „на марджин"[20], което означаваше, че се опитваха да удвоят стойността на тази стока, за да могат да купят друга. Така беше при старата школа. В наши дни инвеститорите използваха „ливъридж". Астър беше заел милиарди долари, за да подсили залозите си на всичко: стоки, облигации, петрол, пшеница, свински гърди и особено валути.
Последният елемент означаваше свобода. Хедж фондове като „Комсток" оперираха в дълбоките води, където почти нямаше правила. Когато един инвеститор подпишеше споразумение и прехвърлеше парите си в хедж фонд, той даваше на Астър доверието си, позволяваше му да прави пари по най-добрия начин, по който преценеше.
Затова Боби обичаше този бизнес. Хедж фондовете представляваха законно позволение да залагаш — и то да залагаш на голямо, — без Големия брат да наднича през рамото ти и да ти казва какво да правиш, как да го правиш и което беше по-лошо, да изисква огромно парче от печалбата ти, когато спечелиш. Бог да благослови Америка.
Астър продължи към края на отдела. Макар че беше лято, повечето от търговците носеха връхни дрехи и пуловери. Боби държеше помещението на студените шестнадесет градуса. Искаше момчетата и момичетата му да бъдат нащрек. Много от пуловерите им бяха с имената на университетите им. Повечето бяха от Стоун-Брук и Уортън. На Астър хич не му пукаше кой къде беше учил. (В крайна сметка той не успя да получи никакво висше образование.) Пукаше му за умните. Самият той беше избрал дванадесетте мъже и двете жени, които работеха за него, от най-добрите фирми в света. Имаше двама британци, няколко индийци, едно момиче от Шанхай, израелец, дори и няколко американци. Пълна гама от персонажи — от екстровертни кретени до интровертни кретени. Талантливите търговци не бяха особено добри в света на човешките отношения. Или както Алекс често обичаше да казва: „Едното е за сметка на другото".
Офисът на Астър беше разположен в ъгъла на сградата, близо до търговския отдел. Вратата беше отворена и мъжът беше посрещнат от невероятна гледка — на юг се намираше Батъри Парк, след това се виждаше Статуята на свободата, Статън Айлънд и Ню Джърси.
Ню Йорк. Центърът на Вселената.
Астър остави куфарчето и се разположи на стола си. Електронна стъклена стена му позволяваше да вижда какво се случва на етажа. Тази сутрин стената беше тъмна. Първата му работа беше да провери пазарите. Завъртя се, за да види композицията от монитори, които заемаха половината му бюро. Фючърсите показваха, че пазарът ще отвори с голям спад, малко повече от три процента. Европейските пазари бяха смесени. Азиатските бяха с процент надолу. Спадът в американския пазар беше като коленен рефлекс, щеше да отскочи след ден-два.
Като видя числата, Астър изпита мигновена тръпка. С пет милиарда долара в играта, той не беше просто наблюдател, той беше съществена — па макар и малка — част от голямата, изключително могъща и ефикасна машина. От огромната, кипяща магистрала на постоянно променящата се, винаги еволюираща информация. Някои хора катереха скали, други скачаха от самолети. Астър получаваше своята тръпка, седнал на стол. Това беше една игра на интелект и съревнование с шанса, който постоянно ти стоварваше отгоре неочаквани и невиждани събития. Дамоклев меч от злато и алчност. Седни. Закопчай колана. Включвай се. Вършеше това от двадесет години и въобще не му омръзваше.
20
Марджин (среща се доста често и като маржин) — в буквален превод означава разлика, резерв. Търговията на марджин е търговия на база гаранционна сума, предоставена от клиента (служи за гаранция и се намира в сметката му за търговия). Марджинът се измерва като процент от стойността на сделката — 1 % марджин при позиция 1000 лв. е равен на 10 лв. — Б. пр.