Стана и олюлявайки се, отиде на балкона. Айфеловата кула беше осветена от върха до долната си част от светложълти лампи. Светеше като електрически скъпоценен камък на фона на нощното небе. Въздъхна, след което се опита отново да се свърже с братята си. Нито един от двамата не му вдигна.
Беше останал сам.
Върна се на бюрото си и си наля малко уиски. Изпи го и потрепери. Осъзна, че единственото нещо, което не беше накарал хората си да копират, беше свястно уиски. Все още имаше време. Можеше да купи някоя малка шотландска спиртна фабрика и да открадне рецептата. Зачуди се за подходящо име. Нищо не му дойде на ум.
Беше свършен.
Нямаше да го изберат в Постоянния комитет. Нямаше да заеме поста вицепремиер. Кариерата му в партията беше към своя край. Но всичко щеше да свърши до тук. Беше предприел необходимите мерки, за да прикрие участието си в заговора.
Нямаше никакви доказателства, които да го изобличат. Нито атаката над Борсата, нито проникването на брат му в комплекса в Мауа. Щеше да бъде порицан, щяха да го ударят през ръцете, вероятно щеше да прекара една година в изгнание на някое затънтено място, но това щеше да е всичко.
Лий се усмихна на себе си. Знаеше, че безопасността му е осигурена. Прекалено ценен беше за страната и колегите си, за които беше направил много пари.
Прави пари и забогатей.
Това беше китайският начин.
Лий изгаси лампите и напусна сградата.
Изненада се, като видя, че колата и шофьорът му го чакаха. В крайна сметка поне един служител му беше останал верен.
Качи се отзад и затвори вратата.
— Здравей, Магнус Лий.
Лий се стресна като видя стареца.
— Старейшина Чен. Каква изненада. — Погледна към предната седалка. Зад волана не беше неговият шофьор, а този на стареца. Магнус се изплаши. — На какво дължа тази чест? — попита той.
Едва тогава забеляза огромния пистолет в немощната ръка на старейшина Чен. Старецът поклати глава. От дулото изригна пламък. Изстрелът беше изключително силен. Лий усети остра болка в гърдите си.
— Но, старейшина Чен… — Искаше да обясни, че провалът не беше негова грешка, че той беше планирал всичко, за да изстреля страната си до позиция, която да й осигури невиждани гордост и престиж, че се нуждаеше само от още няколко дни, за да се отплати на обществото.
Думите така и не излязоха от устата му. Магнус Лий се свлече върху седалката и умря.
— Вицепремиер — каза старейшина Чен. — Никога.
92
— Какво мислиш?
Боби Астър отвори вратата на новия си офис.
— Това ли е? — попита Алекс, влезе вътре и огледа скептично калпавото помещение.
— Ще бъдем само двамата с Марв. Като едно време. Офисът беше с площ 90 квадратни метра и се намираше на
седмия етаж на стара сграда точно срещу реката в Батъри Парк в Ню Джърси. Мокетът беше износен, но чист. Флуоресцентните лампи не премигаха много. Метрото беше само на четиристотин метра от тук. Разполагаха също така със страхотна гледка към Манхатън.
— Как ще кръстиш фирмата? — попита Алекс.
— „Ренесанс Капитъл". Звучи малко старомодно, но, хей, ако приляга…
— Харесва ми.
Марв Шанк влезе, тътрейки се, в офиса и остави един кашон с канцеларски материали на едно от двете бюра, които съставляваха мебелировката. Отвори кашона и извади бутилка шампанско и чаши. Махна корковата тапа и наля в две от тях. Подаде едната на Алекс и вдигна другата.
Астър погледна бутилката шампанско, след което изля остатъка от колата си в третата чаша.
— За Ренесанса — каза той.
— За новото начало — каза Алекс.
— За семейството — каза Марв.
Отпиха и известно време се наслаждаваха на гледката. Шанк остави чашата си.
— Коя страна си избираш?
Астър погледна двете бюра, разположени едно срещу друго.
— Първото голямо корпоративно решение — каза той. — Ти избирай. Ти си шефът. Аз само работя тук.
Шанк седна на бюрото вдясно.
— Много ме съмнява.
Трите месеца след атаката не бяха особено благоприятни за „Комсток" или за Боби Астър. Така и не беше потвърдено официално, че Магнус Лий стоеше зад заговора, който целеше да срине западната финансова система, или че Китай по някакъв начин е бил замесен в провалената атака над Нюйоркската фондова борса. Въпреки всичко юанът направи внезапно и неочаквано завъртане и не само възвърна по-ранната си висока стойност, но и я задмина, като по този начин достигна исторически нива срещу долара.
Неофициално някой знаеше.
Промяната в стойността възлезе на 600 милиона долара загуби. Астър остана без нищо. Думите му, че всичко е обвързано с фонда, бяха истина. Остана без нищо. Къщата в Хамптънс, ранчото в Уайоминг, хижата в Аспен. Дори продаде мезонета си в Челси, за да се изплати на инвеститорите.