— Защо? — Астър погледна през прозореца и видя висок мъж с тесни рамене и костюм от три части да се задава от търговския отдел. Септимъс Ревънтлоу го забеляза и вдигна ръка за поздрав.
Шанк изгледа Боби.
— Горещите пари е тук.
8
— Септимъс, за мен е удоволствие.
Една мека ръка, бяла като сняг, стисна тази на Астър.
— Боби, толкова се радвам да те видя. Макар че ми се ще да беше при по-приятни обстоятелства. Научи ли нещо ново?
— Само онова, което чух по телевизията.
— Полицията не се ли свърза с теб? — попита Ревънтлоу. — Или тайните служби водят разследването?
— Не знам. Никой не се е обадил още. Двамата с баща ми не бяхме близки. Аз съм последният човек, който може да им помогне.
— Колко жалко. Семейството е свещено. Кога говорихте за последно?
— Всъщност той… — започна Астър, но бързо се възпря. Личният му живот не интересуваше Ревънтлоу. — От години. Както казах, не бяхме близки.
Боби покани госта си да седне на един стол в ъгъла на офиса му. Той обичаше да пилотира както самолети, така и хеликоптери, затова помещението създаваше усещането, че се намираш в подобен летателен апарат. Метални повърхности, килим в цвят на титан, дори стар плакат на „Пан Американ Еъруейз".
— Марв носи разпечатка на портфолиото ти — започна Астър. — Ще мине покрай позициите и ще ти покаже къде се намираме.
— Няма да е необходимо — отвърна Ревънтлоу. — Предпочитам да говоря с теб. Семейството ми реши, че желае да увеличи авоарите ни в „Комсток".
— Радвам се. Оценявам доверието ти. Ако не ме лъже паметта, разполагаш със сто милиона долара във фонд „Астър". Искаш да инвестираш в някой от другите ли? Количественият ни фонд има чудесна година.
— Всъщност предпочитаме да останем във фонда, който управляваш лично.
Септимъс Ревънтлоу беше висок и слаб като тръстика. Имаше остри скули и тъмни очи, оредяващата му черна коса беше чинно сресана и зализана с помощта на доволно количество гел. Мъжът беше облечен в елегантен черен костюм, риза на квадратчета и кафеникава вратовръзка, която беше вързал хлабаво, почти неглиже. Носеше богатството си като рождено право, истински лорд на своето феодално имение, който винаги знаеше как да подразни Боби.
— Във фонд „Астър"? Ревънтлоу кимна.
— Трудна работа. Този фонд е затворен. В него е инвестирано на сто процента. Не можем да поемем още инвестиции.
— Надявахме се да депозираме триста милиона долара. Астър се усмихна вътрешно. Триста милиона долара бяха доста големи пари. Имаше време, не много отдавна, когато би молил, би се борил и би убивал за половината на тази сума.
— Както вече казах, Септимъс, не приемаме повече инвеститори точно в този фонд. Нищо лично. Няма начин да добавя нещо ново към настоящата позиция. Проблемът е по-скоро административен. Ще се радвам да поговорим отново по темата след няколко месеца.
Извинението на Астър не беше самата истина. Честно казано, причината беше лична. Ревънтлоу беше различен от останалите семейни офиси. Източникът на парите му беше малко мъглив. Самият той твърдеше, че произлиза от немска индустриална династия, която датира от ерата на Бисмарк и първия кайзер. Астър беше чувал за фамилиите Круп, Тисен и немския клон на Ротшилд, но никога за Ревънтлоу, освен за някакъв незначителен граф, който се беше оженил за Барбара Хътън, наследницата на богатството на Улуърт. Разбира се, не на последно място беше външният вид на мъжа. Не че не приличаше на германец, просто не приличаше на никакъв. Беше странен евразийски мелез.
В крайна сметка на Астър не му пукаше особено откъде идваха парите. Репутацията на Ревънтлоу като инвеститор също не беше очарователна, той очакваше бърза възвръщаемост и изтегляше парите си, ако не получеше такава. В бизнеса с хедж фондовете си имаше термин за такива като него: горещи пари. Това не беше комплимент.
— Искаме да инвестираме сега — каза Ревънтлоу. — Продадохме част от дяловете си в Близкия изток и търсим някакво ново начинание. Не обичаме капиталът ни да се залежава.
Точно това беше проблемът с горещите пари, помисли си Астър. Винаги преследваха най-висока възвръщаемост, местеха се от един фонд в друг като някакъв надървен тийнейджър, който обикаляше баровете и подхващаше разговор с момичето с най-русата коса и най-големите цици. Ако му излезеше късметът през първите десет минути, оставаше. Ако ли не — преместваше се в следващия бар.
Такива хора не можеха да се похвалят с пълно тримесечие на едно място.
Мениджърите на хедж фондове обичаха продължителността. Те се опитваха да градят активи, тримесечие след тримесечие, година след година. Предпочитаха клиенти, които споделяха инвестиционната им философия и оставаха с тях в дългосрочен план (изтърпяваха ядрени катастрофи като 10-процентна или по-голяма загуба за една година). Ревънтлоу беше богат колкото Рокфелер, но залагаше като комарджия на доковете.