— Освен това — продължи Лий — откъде бих имал толкова много пари за такава карта?
Срещата продължи. Следващият човек дискутира инвестициите в американските частни фирми и хедж фондовете. Възвръщаемостта отново беше впечатляваща, както при инвестициите на ЧИК в корпоративните бонове.
Инвестициите не се правеха единствено заради финансовата изгода. Всяка си имаше и стратегическа цел. Компании, които приемаха ЧИК, инвестиционната фирма, като важен акционер, подкрепяха политики, ползотворни за Китай, страната. Подобни политики включваха добри тарифи за китайски внос, подкрепа или поне мълчание относно евентуално обединение с Тайван и твърда ръка по темата за заздравяване на китайския юан.
Последната точка беше особено важна за Магнус Лий. Той беше шокиран от изявлението, че страната ще продължи да следва политика за повишаване стойността на валутата. Понастоящем Китай страдаше от сериозен спад в икономическите дейности. Официално беше оповестено, че икономиката нараства с 9 процента на година, но Лий знаеше, че не е така. Необработените доклади показваха, че икономиката се влачи с анемичните 7 процента, бедствена фигура в една страна, където над 100 000 души се присъединяваха към работната сила всеки ден. Като способен икономист той беше наясно, че можеше да съживи страната, като побутне износа. За да може да го направи, трябваше да предложи стоки, които бяха атрактивни за чуждестранните пазари. За това имаше само едно решение: обезценяване.
Имаше и друга причина Лий да желае това. Като всички правителствени представители той имаше личен интерес в частния сектор, а именно в недвижимите имоти. Всички знаеха, че пазарът на имоти е стигнал дъното. Той — най-добре. Докато икономиката не се стабилизираше, нямаше да има купувачи за безбройните му луксозни проекти. Имаше нещо много повече освен всичко това, но Лий се насили да не мисли за него сега. Нещата щяха да се оправят след няколко дни.
Последният директор се изправи и говори десет минути относно амбициозните начинания на съвета в недвижимите имоти. Най-скорошните сделки със земи включваха закупуването на 200 000 акра земеделска земя в Колумбия, 50 000 акра в Перу, милион акра в Чили, златна мина в Южна Африка, сребърна мина в Австралия, диамантена мина в Конго и богат на уран парцел пак в Австралия. Имаше покупки в Намибия и Пакистан, дори и в Съединените американски щати.
— Трябва да ви съобщя някои лоши новини — обяви директорът по недвижимите имоти и природните ресурси. — С голяма мъка ви съобщавам, че двама от нашите уважавани мениджъри бяха убити в Замбия през изминалата седмица. По време на посещение в една от златните ни мини мъжете били приклещени от миньори, които искали повишение на заплащането от четири на шест долара и намаление на работните часове през седмицата от осемдесет на шестдесет. Разбира се, нашите мениджъри отказали. Миньорите ги убили с кирките си.
— Диваци — изуми се Лий.
С това мъжът закри срещата. След като се ръкува и пожела приятен ден на директорите си, той се замисли за основните точки от нея. За по-големите дялови участия в повече компании в Америка и Европа. За допълнителните покупки на богати на минерали земи в страни по цялото земно кълбо. За новите американски съкровищни бонове, които бяха купили и които увеличаваха зависимостта на Америка от Китай. Всяка година страната му ставаше по-силна, а останалата част от света — по-слаба.
Това беше само началото.
10
Нюйоркската фондова борса се намираше на ъгъла на „Уолстрийт" и „Броуд" в Долен Манхатън. Сградата беше построена през 1903 година и със своите шест коринтски капители (или колони) под голям мраморен фронтон приличаше на Партенона. От 11 септември насам беше станало модерно да се закачва американският флаг на фасадата на сградите. Бащата на Астър работеше тук шест години. В този период Боби беше посещавал етажа десетина пъти, но никога не беше имал намерение да се свърже с него. Погледна сградата и си помисли колко лесно би било да му се обади, да му каже „здрасти" и да му предложи да пийнат нещо в заведението на ъгъла.