— Слоун Томасън — представи се. — Моите съболезнования. Аз се грижех за сигурността на баща ви. Елате с мен.
Томасън поведе Астър в сградата. Боби мина през детектора за метали и двамата се насочиха към асансьорите.
— Идвали ли сте тук и преди? — попита Томасън.
— Само на етажа.
— Офисът на баща ви е на „Уол" 11. Борсовият комплекс е съставен от осем сгради, които заемат целия квартал. Истински лабиринт.
Асансьорът пристигна и Томасън натисна бутона за седемнадесетия етаж.
Астър изчака вратите да се затворят, след което попита:
— Знаехте ли, че баща ми планира да ходи във Вашингтон тази седмица?
— Не, сър, не знаех. Мое задължение беше да се грижа за сигурността му само тук, в Борсата, и при официални пътувания. Говорих с баща ви в петък сутринта, когато си тръгваше от офиса. Каза ми, че ще прекара уикенда в дома си в Ойстър Бей.
— Тръгнал си е в петък сутринта? Не ми звучи като нещо характерно за него. Изглеждаше ли ви разтревожен за нещо? Стори ли ви се странен?
— Не ми е работа да обсъждам подобни неща, но не. През следващата седмица имахме планирано пътуване до Атланта. На баща ви не му допадаше да работи с новите собственици. Нищо странно относно това. Но разтревожен? Не.
През декември 2012 Нюйоркската фондова борса беше купена от „Интерконтинентал Ексчейндж", или ИКЕ, гигантски международен концерн, който се занимаваше с търговия на фючърси и деривати. Астър не мислеше, че новите собственици са проблемът. По-скоро арогантността на баща му. Едуард Астър не обичаше да се отчита пред други.
Асансьорът намали ход. Вратите се отвориха. Томасън тръгна на зиг-заг в плетеница от коридори. Астър вървеше до него. За първи път идваше в директорските офиси на Борсата и се чувстваше като плъх в лабиринт. Спътникът му правилно беше нарекъл мястото по този начин. Коридорът свършваше в огромна, висока чакалня със син мокет и снимки, представящи историята на Борсата.
— Стигнахме — съобщи Томасън. — Офисът на баща ви е вътре. Госпожа Кенеди, секретарката му, ви очаква.
— Благодаря ви. — Астър се ръкува с човека. — Кажете ми нещо, с какво се занимавахте, преди да започнете работа тук?
— Прекарах двадесет и пет години в тайните служби. Последното ми назначение беше да оглавявам охраната на президента.
— Имате ли още приятели в службите?
— Много.
— Знаете ли какво се е объркало миналата нощ? Какво се е случило?
— Говори се, че шофьорът е изгубил контрол над автомобила.
— Колата е ускорявала по Южната морава. Това е малко повече от да се качиш на тротоар или да се удариш в дърво.
— Да, сър, така е.
Астър си помисли, че Томасън знае повече, отколкото казва.
— Е?
Мъжът се наведе, сякаш разкриваше някаква тайна.
— Когато казах „изгубил контрол", нямах предвид, че е шофирал прекалено бързо или че по някакъв начин е сгрешил. Имах предвид, че шофьорът не е бил способен да контролира превозното средство по никакъв начин.
— Тогава кой го е правил?
Астър зачака за обяснение, но Томасън не изрече нищо повече. Преди да успее да го притисне, една малка, птицеподобна жена излезе от офиса си, тръгна право към него и го прегърна.
— Съжалявам за загубата ви — каза тя.
Астър отвърна нежно на прегръдката. Усети, че жената плаче и я държа в ръцете си, докато не престана.
— Моля да ме извините. — Тя отстъпи назад и избърса очите си. — Аз съм Долорес Кенеди. Работих за баща ви през последните пет години.
Кенеди изглеждаше приятна брюнетка, имаше къса коса и любознателния поглед на учителка.
— Опасявам се, че не бяхме близки — обясни Астър.
— О, знам — отвърна жената, сякаш отчуждаването им я нараняваше. — Но той говореше за вас.
Боби не коментира тези думи. Не мислеше, че иска да разбира какво точно беше казвал баща му. Благодари на Томасън, след което последва Долорес Кенеди в огромно пространство с офиси.
— Може ли да огледам наоколо?
— Тази сутрин се обадиха от ФБР. Помолиха никой да не докосва вещите му, докато екипът им не се появи.
— Няма да пипам нищо.
Секретарката хвърли поглед през рамо. Томасън кимна.
— Добре — съгласи се тя. — От тук.
Офисът беше разкошен, с висок, украсен таван, тъмен мокет и бюро, което би накарало всеки капиталист да се гордее. Снимки на баща му с различни бизнесмени, шоумени, атлети и политически фигури бяха запълнили лавици в шкафа му, където се бореха за пространство с пластмасовите блокчета на най-новите компании, които се бяха включили в надпреварата.