Нюйоркската фондова борса беше бизнес като всеки друг и първата й цел беше да изкарва печалба. Тя правеше пари по няколко начина. Първият, и най-важен, начисляваше такса на всяка продадена или купена стока. Сумата се беше сринала през годините, от стотинки към жълти стотинки, че и по-ниско. В наши дни Борсата вземаше частичка от цента за сделка. Това не беше бизнес с висок марж на печалбата. От друга страна обаче, обемът на търгуваните акции беше литнал до небето. През един нормален ден около милиард от тях сменяха собствениците си.
Борсата начисляваше много по-голяма сума на компании, които искаха дяловете им да бъдат обявени или на разположение за търговия. Четирите хиляди обявени компании плащаха годишна такса около 250 000 долара, което донасяше на Борсата повече от 800 милиона на година. „Ай Би Ем", „Катер-пилар", „Алкоа": всички те трябваше да снасят. Нюйоркската фондова борса наистина беше огромно начинание.
— Позволете ми дързостта — започна госпожа Кенеди, — но съм малко изненадана да ви видя тук.
Астър отговори сериозно, но съвсем не и честно:
— Аз също съм изненадан, че съм тук. Получих съобщение от баща си миналата вечер, малко преди инцидента. Това е първият му опит да се свърже с мен от години. Мисля, че е знаел, че нещо лошо ще се случи. Исках да ви задам някои въпроси, за да видя дали можете да хвърлите малко светлина върху заниманията му в последно време.
— Баща ви беше зает човек. Когато не беше на път, посрещаше гости тук, в Борсата, или ходеше на срещи.
— Не се съмнявам, че е правил всички тези неща — съгласи се Астър. — Можете ли да ми кажете дали някога е споменавал нещо, наречено Палантир?
Госпожа Кенеди сви устни. Очите й изглеждаха разтревожени зад очилата без рамки.
— Никога не съм чувала тази дума.
— Никога?
Жената категорично заклати глава.
Астър отиде зад бюрото на баща си. Повърхността му беше чиста и подредена. Тавите за входящи и изходящи документи бяха празни. Зачуди се дали баща му не беше почистил, защото е знаел, че повече няма да се върне.
— Работеше ли над нещо необичайно? — попита Боби.
— Двамата с госпожица Еванс се срещаха доста често — отвърна госпожа Кенеди. — Тя е неговата асистентка. Занимава се с много от ежедневните му ангажименти — кореспонденция с партньори, въпроси с вписаните компании и онези, които искат да се впишат, почти за всичко.
— Умна девойка — добави Томасън, който все още стоеше на прага на вратата. — Англичанка. Няколко години е работила за една от големите банки. С нас е от четиринадесет месеца.
— Мога ли да разговарям с нея?
— Все още не е пристигнала — отвърна Долорес Кенеди. Астър погледна часовника си и установи, че е почти единадесет часа.
— Болна ли е?
Кенеди стрелна агента по сигурността Томасън с тревожен поглед, преди да му отговори.
— Не си вдига телефона.
— Имате ли нещо против да се опитам да се свържа с нея?
— Не съм упълномощена да ви дам тази информация.
— Моля ви, Долорес. Може да се окаже изключително важно. Жената отново погледна към Томасън, който кимна.
— Добре тогава — съгласи се тя. — Стойте тук. Ще ви принтирам телефона и адреса й.
Кенеди напусна офиса, а Томасън отстъпи, за да отговори на обаждане. Изведнъж останал сам, Астър осъзна, че това е неговият шанс. С изключително бързи движения претърси бюрото на баща си. Отвори най-горното чекмедже. В него се намираше подвързан в кожа бележник с настоящата година, изписана със златни цифри. Посегна към него, пръстите му докоснаха корицата. Бележникът щеше да се използва като доказателство. Ако го вземеше, щеше да се приеме като възпрепятстване на разследването, нарушение, за което знаеше от бившата си съпруга, че се третира като престъпление. Все още никой не приближаваше вратата на офиса. Сега не беше време да се тревожи за закона. Грабна бележника и го завря отзад в панталона си, след което се увери, че сакото му го е прикрило.
Секунда по-късно Долорес Кенеди се върна.
— Живее на „Елм Стрийт" 1133, Гринуич — съобщи тя и размаха лист хартия. — Ще ви дам и двата й телефонни номера.
Астър отстъпи от бюрото. Чекмеджето все още беше отворено с около два-три сантиметра. Нямаше какво да направи по въпроса в момента. Прекоси помещението и взе листа с информацията за Пенелъпи Еванс.
— Благодаря ви, Долорес.
— Не, аз ви благодаря — отвърна секретарката. — Баща ви щеше да е щастлив да разбере, че ви е грижа за него.
— Откъде знаете… — Астър млъкна. — Благодаря ви отново.