— Откъде знаеше?
Ноември 1987. Един месец след Черния понеделник, катастрофата, в която индексът „ДауДжоунс" изгуби повече от 20 процента от стойността си за един-единствен ден, Боби Астър се намираше в „Четири сезона" на „Петдесет и втора" и „Парк". Този път не се беше измъкнал тайно от училище. Този път беше дошъл с покана. Обяд в града между баща и син. Директорът на училището беше щастлив да подпише извинителната му бележка за деня.
— Значи си прочел доклада ми? — попита Боби.
— Разбира се, че го прочетох. Както и всичките ми партньори. Впечатлени сме. В интерес на истината даже сме повече от впечатлени. Половината от тях искат да напуснеш училище и веднага да дойдеш да работиш за нас.
Боби се усмихна, бузите му почервеняха от гордост. Едуард Астър се наведе над масата.
— Другата половина искат да знаят от кого си преписал доклада.
Сервитьорът пристигна. Едуард Астър поръча обичайното.
— Донеси бира на момчето. Така или иначе вече се мисли за възрастен.
Мъжът кимна и се оттегли. „Четири сезона" съществуваше в паралелна вселена, където законите на смъртните нямаха сила.
— Аз го написах — отвърна Боби.
— Тогава сподели с мен. Как разбра?
— Вече го обясних в доклада. Цените бяха прекалено високи, предвид доходите. Освен това продължаваха да растат прекалено бързо. Не само в Щатите, но и навсякъде по света. Всичко е в числата. Трябваше да избие отнякъде.
— Всички четем едни и същи числа. Всички бяха наясно, че цените са прекалено високи, а доходите ниски. Но ти уцели момента. „Продавай всичко сега."
— Пазарът изглеждаше нестабилен. Сякаш всеки момент щеше да се пропука.
— Ти си на петнадесет — каза Едуард Астър. — Откъде знаеш какво означава „нестабилен"?
— Нещата бяха излезли от контрол, това е всичко.
— Така ли прекарваш свободното си време? Като проучваш пазарите?
— Горе-долу. Също така играя покер.
— Все още не си отговорил на въпроса ми. Откъде знаеше, че катастрофата е неизбежна?
Боби погледна в скута си, след което вдигна глава и срещна погледа на баща си.
— Ето как стоят нещата, татко. Когато изследвам числата и диаграмите, се изгубвам в цялата тази информация. Сякаш плувам в нея. Тя става част от мен. Като в „Междузвездни войни". Числата създават един вид сила и аз я усещам.
— Усещаш силата?
— Да, мога да я усетя. — Боби сви рамене. — Питаш ме откъде разбрах, че катастрофата ще настъпи скоро? Просто знаех.
В очите на Едуард Астър засвети гняв. Устните му се свиха и той се изправи на стола си. Боби знаеше, че баща му ненавиждаше интуицията в инвестиционния бизнес. Едуард бързо се отпусна отново на мястото си. Изражението му просветна, сякаш беше осъзнал всичко. Преди да успее да изрече и дума, един дребен, къдрав мъж се плъзна в сепарето до тяхното. Двамата мъже говориха тихичко няколко минути. Когато онзи стана да си върви, Едуард Астър посочи към Боби.
— Хенри — каза той. — Това е синът ми, Робърт. Робърт, запознай се с Хенри Кравис.
Боби се ръкува с мъжа и се усмихна колебливо. Едуард Астър погледна сина си в очите.
— Запомни го, Хенри. Момчето е гений. Един ден или ще е по-богат от всички ни, или ще свърши в приют за бездомни.
Слоун Томасън чакаше в чакалнята.
— Тръгвате ли си?
— Получих онова, за което дойдох — отвърна Астър. — Бихте ли ми помогнали да намеря изхода? Никога не бих открил асансьора сам. Прав сте. Тук е истински лабиринт.
— Няма нужда да се връщате по същия път. Има експресен асансьор, който води до партера. Обикновено е само за изпълнителния директор и гостите му. Ако нямате нищо против да излезете на „Бродуей", можем да слезем с него.
— Чудесно — отвърна Астър. Бележникът го ръгаше в гърба. Истинско изпитание беше да върви, без да потръпва от болката.
Томасън го изпрати до асансьора.
— Слезте на едно — обясни той.
Астър се ръкува с мъжа и му благодари. Пътуването до партера продължи десетина секунди. Излезе бързо от кабината и се насочи към улицата.
Престъпникът беше щастлив, че напуска сградата.
12
Всеки ден, преди да започне работа, специален агент Алекс Форца навеждаше глава и се молеше.
— Мили Боже, моля за благословията ти да се изправя пред днешните предизвикателства с разум, кураж и сила на духа, за да не показвам слабост — сега или когато и да било — пред враговете на тази страна и за да изпълнявам задълженията си според най-високите ти изисквания, по начин, който да донесе уважение за Бюрото.