— Който смята да облича подобно нещо, трябва да е във форма, ако иска да издържи с него повече от десет минути — отбеляза Барнс.
— Някой, който така оправя леглата, че монетите отскачат от тях. — Алекс забеляза, че от джоба на жилетката се подава нещо. Измъкна го ловко. Приличаше на сгъната брошура. Написаното върху нея гласеше „Карта на Манхатън". В най-горния ъгъл беше написана цифрата 1 със син маркер. Жената я показа на колегите си. — Проверете дали всички жилетки разполагат с една от тези.
— Разбрано — отвърна Барнс и наистина започнаха да вадят карти от джобовете на жилетките.
Алекс погледна към Минц.
— Колко са на брой?
— Осем.
— Всичките ли са с карти?
— Да.
— Всичките ли са номерирани?
— Да.
— Значи търсим осем стрелци — констатира Барнс. Алесандра събра картите и потърси номерата във всеки ъгъл. Онова, което приличаше на лош ден, се превърна в изключително скапан ден.
— Не търсим осем — каза тя.
— Какво имаш предвид? — попита Барнс.
— Погледни. — Алекс му подаде карти, номерирани от 1 до 4.
— Да… и?
След това му подаде карти, номерирани от 21 до 24.
— Търсим двадесет и четири.
Барнс разгледа картите, но не каза нищо. Минц потръпна.
— Но…
— Хей, шефке — провикна се един от униформените полицаи, които им помагаха да изнесат сандъците. — Намерих още един. Бяхме го пропуснали.
Полицаят остави сандъка в краката на Алекс. Той беше малък, не повече от шестдесет на деветдесет сантиметра, и дебел като телефонен указател. Маркировката по него беше на кирилица с разпръснати тук-там цифри.
Жената взе козия крак и отвори кутията. Вътре намери една-единствена метална тръба, в бозаво зелено, която приличаше на част от оборудването на водопроводчик. Но тя знаеше, че не е това. Хвана тръбата в единия край, дръпна я рязко и тя се разпъна двойно. Сложи я на рамо, вдигна мерника и погледна през него.
— Това, което си мисля, ли е? — попита Минц едновременно невярващо и уплашено.
Алекс се завъртя и насочи противотанковото оръжие право в него.
— БУМ!
22
Астър излезе от асансьора на шестнадесетия етаж на сградата на „Стандард Файненшъл", където го чакаше Брадли Зарек.
— Боби. Радвам се да те видя. Благодаря ти, че дойде толкова бързо.
— Бях наблизо — отвърна Астър.
— Знам, че денят е тежък. Всички сме шокирани от онова, което се случи миналата вечер. Ако можех да чакам относно това, нямаше да те притеснявам. Но… — Зарек разпери ръце, за да покаже, че събитията го налагат. Пазарът беше техният господар. — Да отидем в офиса ми.
Зарек беше старши вицепрезидент в отдела по прайм дайрект брокераж на банката. Прайм дайректът не беше особено известен, но носеше изключително добри печалби, занимаваше се предимно с много богати клиенти, частни инвестиционни фирми[29] (или „спонсори", както бяха известни в бизнеса) и хедж фондове като „Комсток". В действителност прайм дайректът представляваше банка за другите банкери и търговци. Когато Астър искаше да заеме пари, отиваше при Зарек или един от клоновете му във всяка от банките, с които „Комсток" правеше бизнес.
Мъжът покани Боби в офиса си и затвори вратата. Инвестиционните банки не разхищаваха пространство и дори такава голяма риба като Зарек разполагаше със стъклена кабинка, която беше малко по-голяма от банята за гости на Астър. От сувенирите, които бяха по рафтовете, ставаше ясно, че човекът е фен на „Метс". Боби взе една износена ръкавица, сложи си я и я удари няколко пъти с юмрук.
— Тази беше на Том Сийвър — каза нервно Зарек и седна зад бюрото си. — Игра с нея в шампионата през шейсет и девета.
— Каква година!
— О, да — съгласи се вицепрезидентът на банката и просветна все едно я беше преживял. Той беше пълничък, среден на ръст, с набола брада още в 14:00 часа и къдрава черна коса. Вероятно беше на четиридесет години, което означаваше, че е бил просто блясък в очите на родителите си, когато „Метс" бяха изиграли онзи невероятен сезон. — Имаха девет загуби до средата на август и спечелиха тридесет и девет от последните си петдесет мача, за да вземат първото място. Изглежда сякаш и ти си в това положение.
Астър огледа ръкавицата, след което погледна банкера.
— На мен ми се струва, че ние сме фаворитите за спечелване на шампионата.
Зарек се усмихна с неудобоство.
— Ние не виждаме нещата по този начин. Астър направи крачка към мъжа.
— О? А как ги виждате? — Нямаше намерение да улеснява работата на Зарек. От години „Комсток" беше един от най-добрите клиенти на банкера. Когато „Комсток" заемаше пари за ливъридж по някоя позиция, Астър получаваше телефонно обаждане от Зарек и приятелчетата му, които го питаха учтиво дали могат да участват в екшъна. Боби си имаше правило: приемаше само инвестиции над 25 милиона долара (за предпочитане 100 милиона). Дори стигаше дотам, че да избира клиентите си само сред други хедж фондове, спонсори, семейни офиси и суверенни фондове. Знаеше как да играе играта и винаги заделяше по нещичко за Зарек и рибките му.
29
Частна инвестиционна фирма — инвестиционен мениджър, който инвестира в частния капитал на действащи компании чрез различни инвестиционни стратегии. Често са определяни като финансови спонсори. Всяка такава фирма има за цел да набира средства, които да бъдат инвестирани съобразно използваната в случая инвестиционна политика. — Б. пр.