— Съвсем не е така.
— Тогава ми дай още сто милиона.
— Невъзможно — отвърна банкерът и заклати глава непреклонно. — Няма как да стане. Бъди разумен.
— Добре, добре. — Астър вдигна ръце в успокоителен жест. — Чух те. Прав си. — Върна се на стола си, закопча маншетите си и се взе в ръце. — Ще ти кажа какво ще направим. Защото те уважавам и защото уважавам „Стандард Файненшъл". Мога да преведа двадесет и пет милиона.
— Искаш да изгубя работата си ли? — Зарек потрепери, сякаш беше отвратен от възможността. — Мога да приема седемдесет и пет.
Астър обмисли предложението. Кимна, след което присви очи. Тогава изведнъж заклати глава, превърна се в човек, който внезапно се е осъзнал.
— Двадесет и пет.
— Шестдесет.
— Четиридесет.
— Петдесет.
— До края на деня?
— Добре.
Зарек протегна ръка. Астър я сграбчи и я разтърси.
— Дадено.
Боби си тръгна, преди Брад да промени решението си. Когато излезе навън, се обади на Марв Шанк.
— Преведи петдесет на „Стандард Файненшъл".
— Свършиха ти дребните ли?
— Много смешно.
— Трябва да проверя финансовия отдел и да видя дали разполагаме с толкова пари.
— Имаме ги.
— Дори така да е, вероятно това ще са всичките ни пари.
— Просто го направи.
— Говори ли с нашия човек?
— Още не.
— Какво чакаш?
— Не искам да насилвам привилегиите си. Ще говоря с него, ако и когато сметна, че сме загазили.
— Тогава защо имаше моментно отклонение?
— Успокой се и преведи парите.
— Сигурен ли си, че няма нещо друго, което не е наред?
— Какво имаш предвид?
— Знаех, че Зарек ще иска да изкрънка малко кинти. Спомена ми сто милки.
— Да, а аз ги свалих на петдесет.
— Затова се тревожа. Във всеки друг ден не би му дал и цент повече от двадесет и пет.
Астър прекрати разговора. Изведнъж победата му се стори напразна. Шанк беше прав. Предаде се прекалено рано.
Огледа улицата за Съли. Нямаше никаква следа от аудито. Погледна часовника си и сметна колко е часът в чужбина. Извади телефона си и намери желания номер. Помисли какво трябва да попита стария си приятел и си представи как прекрасният му, ерудиран глас му казва да се успокои:
— Нищо не се е променило, Робърт, нали? Има само един възможен изход.
Астър забеляза Съли да се появява иззад ъгъла. Половината следобед беше към края си. Надяваше се трафикът до Гринуич да не е много зле. Забрави за обаждането до приятеля си. Искаше да разговаря с Пенелъпи Еванс.
23
— Какво гледаме? — попита Джанет Маквей, отговарящ заместник-директор на нюйоркския офис, преди да отпие от кафето си.
Часът беше три следобед. Алекс седеше на масата срещу нея в конферентната зала на осмия етаж, а Бил Барнс седеше до Алекс. Дънките и поло ризата бяха сменени с добре изгладен тъмносин костюм, бяла риза и кървавочервена вратовръзка. Както винаги на ревера му имаше значка с американския флаг. Косата му беше прилежно сресана, сякаш току-що ставаше от стола на бръснаря. Алекс улови отражението си в прозореца. Самата тя беше прекалено заета да се подготви за срещата, така че беше забравила да се приведе в ред. Косата й беше истинска каша и имаше торбички под очите, които биха накарали една миеща мечка да се гордее с тях. Седеше изправена на стола си, блузата й беше втъкната в панталона. Едва тогава осъзна, че и тя носи американския флаг на ревера си. Видя ли, Холивуд Хари[30]?
— Ето пълния списък с оръжията, намерени на „Уиндърмиър". — Алекс плъзна купчина листове по масата, след което даде друго копие на Барнс. — Изпратих ви копия на електронните пощи. Както виждате, уловът е сериозен: автомати, ръчни гранати…
— И противотанково оръжие — прекъсна я Барнс. — Свалихме серийните номера на автоматите и пистолетите, както и партидните номера и информация относно превоза на някои от сандъците. В момента ги проверяваме.
— Колко скоро да очакваме нова информация? — Маквей беше дребничка красива блондинка в началото на петдесетте си години. Дори след двадесет години в Бюрото предпочиташе да си пуска ноктите по-дълги, бяха изпилени и лакирани във френски стил и никой досега не я беше виждал без грим. Привлекателният й външен вид и женствеността й скриваха една същност, която по нищо не отстъпваше на стоманения характер на Алекс.
— Производителите са базирани в Европа — обясни Барнс. — Ще започнем да звъним в осем сутринта тяхно време. — Мъжът погледна Алесандра. — Извини ме… не исках да те прекъсвам.