— На кого му пука за десетте минути? Нямаш ли уши?
В този момент Боби чу сирената. Воят все още идваше отдалеч.
— Кой се е обадил?
— Искаш ли моето предположение? Убиецът. Наблюдава къщата.
— Защо?
— Глупав въпрос. Не иска да открием нищо.
— Нуждая се от секунда — каза Астър.
— Не разполагаме с такава — отвърна Съливан, хвана го за ръката и го дръпна.
Боби се освободи и се върна, за да вземе годишните доклади и статиите, които Еванс си беше разпечатала.
— Каза да търся следи. Ето ги и тях.
— Казах да гледаш. Не да крадеш. Това е престъпление.
— Ще имаш достатъчно време да ми обясниш, когато ни арестуват.
Астър мина като хала покрай бившия детектив и продължи по коридора към спалнята на Еванс. Нещо в първите няколко реда на статията, която жената беше чела, продължаваше да го измъчва. Не беше сигурен какво беше привлякло вниманието му, но смяташе, че може да се окаже важно.
— Вземи това списание от леглото — нареди той. — Ръцете ми са пълни.
Съливан стоеше като препариран на прага на вратата, все едно беше закован за пода.
— Нямаме време.
— Просто го направи.
— Но…
— Нуждая се от него.
Съли изруга под носа си, след което се размърда и взе списанието.
Сирените приближаваха. Не беше само една полицейска кола, а две.
Астър спря в долната част на стълбището, изплашен, не беше сигурен дали трябваше да напуснат къщата по същия начин, по който бяха влезли в нея. Съливан едва не го събори на пода в бързането си да излезе през предната врата.
— Забрави за задния изход — каза той. — Размърдай се.
Боби затръшна предната врата зад себе си. Докато бягаше към автомобила, осъзна, че е изгубил носната си кърпичка някъде в къщата. Качи се на пътническото място, а Съливан запали двигателя. Настъпи педала на газта, аудито изхвърча по алеята и излезе направо на улицата. Астър се извъртя на мястото си, за да погледне назад. Зърна първата полицейска кола, но само за секунда. Автомобилът им зави и армия от дървета блокира видимостта зад тях. Остана в същата позиция, гледаше, чакаше, всеки момент очакваше да види ченгетата да ги последват с включени светлини и надути сирени. Никой не го стори.
Боби си сложи предпазния колан. Отпусна се и се загледа напред. Мълчеше и превърташе в главата си последните секунди от престоя си в къщата: бързата кражба на годишните доклади, лудото слизане по стълбите и прелитането през предната врата. Нямаше представа къде беше изтървал носната кърпичка.
Съливан изглеждаше изнервен.
— Чуй ме, Боби. Постъпихме умно.
Астър не отговори. Не кърпичката го притесняваше. Тя беше чиста и бяла, без никакъв монограм на нея. Нещо друго беше. Нещо много по-лошо.
— Какво има хлапе? Какво не е наред? — попита Съли и го потупа бащински по крака. — За днес стига ли ти да си играем на ченгета?
Астър извърна поглед. В главата си превърташе отново момента, в който, в бързането си да напусне къщата, се подпря с лявата си ръка от вътрешната страна на предната врата на Пенелъпи Еванс.
Все още можеше да почувства гладката повърхност под пръстите си.
28
Алекс беше облегнала гръб на вратата на апартамента си. Не искаше да бъде тук. Имаше работа за вършене.
Влезе в кухнята и хвърли якето си на един стол. Прокара ръка между челото и бузите си. Пръстите й се покриха с мръсотия. Нуждаеше се от душ и от сън. Джанет Маквей беше права. Нямаше как да е във върхова форма в настоящото си състояние. Първо обаче трябваше да пийне нещо.
Отвори хладилника. В сравнение с онзи на Шепърд, който беше натъпкан догоре с продукти, нейният беше трагично празен. Имаше мляко, сок и енергийните напитки на Кейти, изобилие от подправки, малко сирене и йогурт, но недостатъчно, за да се приготви ядене. С нотка на угризение си спомни платата с останали спагети, лазаня и телешко, таблите с каноли[31], както и препълнените купи с антипасто[32], които заемаха всеки сантиметър от хладилника на майка й. Семейството й притежаваше тратория[33] в Малката Италия[34]. Логично беше винаги да има много храна в дома им. Но работата й във ФБР не я лишаваше от задължението да храни дъщеря си.
Алекс взе бутилка шардоне от рафта и си наля една чаша. Отпи от нея, след което отиде до мивката и изля останалото. Нямаше настроение за леденостудено, горчиво вино. Отиде в трапезарията, коленичи, за да отвори шкафа за алкохол, и извади бутилка „Патрон". Наля си три пръста във висока чаша и изпи всичко. Текилата си проправи огнена пътека до стомаха й. Отиде в дневната и много бавно и с любов разгледа снимките в рамки, които красяха рафтовете. Спомени от летни ваканции и коледни празненства, от училищни игри и семейни рождени дни. Фотографии на кучета, котки и най-дълго оцелялата златна рибка в света. Снимки и още снимки. Всички те просто играеха ролята на димна завеса, която да прикрие истината, че мама никога не беше наоколо.
31
Каноли — един от най-популярните сицилиански десерти. Представляват тестена фунийка, която се пълни с вкусна смес и се поръсва със сушени плодове, ядки или шоколад. — Б. пр.