— Как така го е изгубил? — попита той. — Имаш предвид, че някой друг е карал колата вместо него?
— Нещо такова — отвърна Астър. — Не знам. Просто предполагам.
— Мисля, че трябва да се върнем малко назад — каза Грило. — Не към случилото се на моравата, а към случилото се преди това. Каза, че ти е пратил съобщение минута преди да бъде убит?
— Да.
— Това означава, че е знаел, че нещо лошо е напът да се случи. Знаел е, че са го пипнали — които и да са тези „те". Трябва да разберем какво са искали да кажат на президента тези три големи клечки.
Мъжът се спря пред църквата „Света Троица".
— Тази дума… Палантир — започна той. — Може да изникне нещо. Кога ти трябва отговор?
— Вчера.
— Прати ми информация за баща ти: телефони, кредитни карти, номера на социалната му осигуровка.
— Кога?
— Вчера.
Астър се ръкува с Грило.
— Ще ти изпратя всичко, което имам, на електронната поща.
— Направи го.
30
Кабинетът по патоанатомия беше разположен в шестетажна правителствена сграда на ъгъла на „Първо авеню" и „Тридесета улица", близо до медицинския център „Лангон", където Алекс беше родила Кейти и в последващите години се беше възстановявала от два спонтанни аборта. Тя паркира в червената зона и хвърли служебната си карта на таблото.
Вътре в сградата климатичната инсталация се бореше неуспешно с горещината. Алекс отиде до регистратурата и се ядоса, че мъжът от моргата не дойде да я посрещне, както беше обещал. Показа документите си на жената и я изчака да се обади до магазина за тела — мястото, на което се държаха труповете до аутопсията или погребенията им. Служителят от моргата се появи пет минути по-късно. Той беше нисък, брадат, непривлекателен мъж, небрежен както на външен вид, така и в държанието си.
— Нюйоркската полиция вече идва — каза той, докато вървеше към асансьора, качиха се в него и тръгнаха надолу към мазето. — Свалиха отпечатъци, ДНК, направиха някои снимки — пълната програма.
— Получих доклада — отвърна Алекс. — Въпреки това искам да видя тялото.
Служителят отвори вратата към склада и влезе преди нея. Жената го изчака да намери трупа и да го прехвърли на масата за аутопсии.
— Не бързайте — каза мъжът. — Този няма да избяга никъде. Алекс се приближи до масата, без да се двоуми. Детството й в католическо семейство и погребенията с отворени ковчези я бяха лишили от всякакъв страх от смъртта. Работата й се беше погрижила за останалото. Застана над стрелеца, Рандал Шепърд, истинското му име беше още неизвестно. Тялото беше измито. Часовете в хладилника го бяха дарили с цвят на рибешки корем.
Три огнестрелни рани красяха торса. Двете бяха на около два сантиметра над черния дроб. Третата образуваше безупречен кръг точно над сърцето. Алекс стреляше с патрони с кухи върхове.40 калибър, направени така, че да експлодират при сблъсък и да се разпръскват при навлизане в човешкото тяло. Казано на прост език, влизаха малки и излизаха големи, а междувременно създаваха истински хаос за костите, артериите и органите.
Омразата, която се надигна в нея при гледката на този безжизнен, втвърден труп, я изуми. Имаше желание да буйства. Стисна с пръсти шевовете на панталоните си, за да не удари тялото. Смъртта не беше достатъчна. Този заслужаваше по-лошо.
Три точно в целта и тринадесет пропуска.
Ако един от пропусналите куршуми го беше уцелил по-рано, Мара и Дириенцо можеше още да са живи. Тази мисъл щеше да я преследва доста дълго време. Алекс пусна панталоните си. Не беше гневна на Шепърд. Беше гневна на себе си.
Само дето не беше дошла в моргата, за да критикува собствената си стрелба. Беше дошла, за да потвърди предчувствието си, че стрелецът е бил професионален войник. Не бяха само перфектно оправените легла в къщата. Беше начинът, по който боравеше с оръжието си. Стреляше на ритмични откоси от по три куршума. Беше запазил хладнокръвие, докато го правеше, беше запазил позиция и се беше съсредоточил първо върху едната цел, а после върху другата. Нямаше никакво съмнение, че нападателят беше участвал в престрелки и преди, вероятно повече от един път.
Алекс беше дошла тук, защото войниците имаха татуировки.
На пръв поглед забеляза три. Самоанска военна лента около лявата ръка и поредица от племенни ивици, които продължаваха нагоре по рамото. Тази татуировка беше стандартна и не й подсказваше нищо за стрелеца. Втората беше по-обещаваща. Под рамото на дясната ръка имаше оцветена нападаща кобра, а под нея римските числа III.III.V и думите Vincere aut Mori, които предположи, че са на латински и означават „Завладей или умри".