— Бележка — изрече на глас Боби.
На екрана се появи празна страница. Той прочете имената на деветте частни инвестиционни фирми, които бяха замесени. Всичките бяха добре известни и уважавани. Имаше познати във всяка една от тях. За съжаление, моделът, който търсеше, все още не се виждаше. Само една от фирмите участваше в повече от една транзакция.
— Запази. Изпрати в службата.
Астър беше объркан. Знаеше, че присъствието на частни инвестиционни фирми в историята на всички компании не беше съвпадение, но следата свършваше на това място.
Взе докладите и статиите и ги отнесе до бюрото си. Загледа се в реката. В момента беше изморен, изключително неспокоен и уплашен. Представи си как полицията сваля отпечатъците му от вратата на Пенелъпи Еванс. Рано или късно щяха да разберат, че са неговите, и щяха да го повикат на килимчето, за да обясни какво беше търсил в къщата на жената. Не се тревожеше, че може да бъде неправомерно обвинен. Знаеше, че няма как да стане в дългосрочен план. Не притежаваше оръжие. Можеше да докаже, че не е присъствал в момента на смъртта. (Съливан беше неговото алиби.) Нямаше мотив. Но в краткосрочен план щеше да има проблеми. Днес и утре и вдругиден, дните, които бяха критични за оцеляването на „Комсток". Освен това, както Джон Мейнард Кейнс[44] беше казал, в дългосрочен план щеше да е мъртъв.
— „Блумбърг". Международни обменни кръстосани курсове. Юан/долар.
Астър застана пред екрана. Курсът стоеше на същата стойност — 6,175. Позицията все още беше потопена. Мъжът взе една тетрадка и започна да прави списък на инвеститорите, на които можеше да се обади за средства, ако утре някой изпратеше марджин кол[45]. Спря след изреждането на четири имена. Не беше обещаващо начало.
Хвърли тетрадката на бюрото си. Пропусна и тя падна в кошчето за боклук. Тъчдаун, Астър. Наведе се, за да я вдигне и без да иска събори няколко от годишните доклади на пода. Нещо падна от страниците и се приземи на килима. То представляваше небесносиньо листче хартия с тъмносини ръбове. Две думи бяха отпечатани с красив шрифт: Чери Хил.
Астър внимателно прибра докладите, преди да вземе листчето. „Чери Хил" беше името на семейното имение в Ойстър Бей, дома от детството му. Някой беше писал върху него — с красив, женски почерк.
Cassandra99
Преди да помисли какво можеше да означава това, телефонът иззвъня. На дисплея се появиха името и номерът на обаждащия се. „Доналд Констанца. Портиер."
— Телефон — каза Астър. След което отговори: — Слушам, Дон, какво има?
— Има проблем с колата ви. Може ли да слезете долу и да погледнете?
— Какво? Ферарито? Да не се бъзикаш с мен? Минава единадесет.
— Има проблем с колата ви. Може ли да слезете долу и да погледнете?
— Разбрах те още първия път. Веднага идвам.
Астър тръгна да слиза, като преди това взе ключодържателя с черен жребец на жълт фон от едно чекмедже за ключове. Въпросната кола беше „Ферари Дайтона" от 1972 г. Последно струваше повече от 7 милиона долара. Не я караше често в града.
— Асансьор.
Отиде в антрето и зачака. Ако портиерът Дон се обаждаше по това време на нощта за ферарито, значи наистина нещо се беше случило. Държеше колата на отделен паркинг, покрита с брезент през цялото време. Нямаше представа как беше възможно да се случи нещо с нея. Освен ако…
Представи си как Дон взема автомобила за 7 милиона долара, за да се поразкърши, за да полети по набраздените, пълни с дупки улици на Манхатън. Помисли за натоварването върху сменените амортисьори, за изтъркването на гумите, за щетите върху окачването.
Асансьорът пристигна.
Астър пристъпи вътре.
Но кабината я нямаше.
Мъжът се вторачи в бездънната шахта. Единият му крак увисна над бездната и инерцията го повлече напред. Инстинктивно дръпна ръце назад. Изви се в търсене на нещо, каквото и да е, за което да се хване. Ръката му се плъзна по стената. Другата не намери нищо повече от празно пространство.
Тогава видя висящия в мрака кабел.
Хвърли се напред и го хвана с две ръце.
Залюля се напред-назад, но бързо застана на едно място. Опита се да увие крак около него, но не успя. Кабелът не се огъваше. Плъзна се с няколко сантиметра. На стената имаше стълба. Протегна крак. Петата му се удари в нея. Напъха пръстите си и се придърпа по-близо, докато не се хвана с ръце.
Вратите към апартамента му се затвориха.
44
Джон Мейнард Кейнс (1883–1946) — британски икономист, който съществено повлиява върху съвременната макроикономика и социалния либерализъм, едновременно като теория и практика. — Б. пр.
45
Марджин кол — изискване за допълнително внасяне на средства по сметка за търговия. — Б. пр.