Мрак.
Астър пусна кабела и се хвана здраво за стълбата. Под него, през покрива на асансьора, който в момента се намираше на приземния етаж, се процеждаше слаба светлина. Някъде в шахтата се задейства машина. Това беше приятното, добре познато бръмчене на изкачваща се кабина. Боби погледна надолу и видя, че слабата светлина се приближава към него, ставаше все по-ясна и по-ярка.
Килна глава назад. Мракът беше непробиваем. Краят на шахтата беше на шестия етаж. Не смяташе, че има достатъчно място за него и асансьора. Единствената му надежда беше да скочи върху издигащата се кабина и да се моли да не бъде премазан.
Асансьорът приближаваше. Вече не звучеше толкова приятно. Започна да му се струва, че към него се движи циркуляр. Намираше се в капан. Можеше само да чака.
Кабината идваше все по-близо и по-близо. Вече я виждаше ясно. Когато го достигна, протегна крак, хвърли се на покрива и се притисна към него, доколкото това беше възможно. Машината продължи да се изкачва нагоре, а Боби усещаше студения бетон около себе си. Светлината от вътрешността на асансьора осветяваше върха на шахтата. Метър и двадесет, деветдесет сантиметра…
Кабината спря.
Астър намери дръжката за излизане в спешни случаи и я вдигна нагоре. Шлюзът неохотно се отвори. Раздвижи се върху покрива на асансьора, спусна крака през отвора и скочи вътре. Натисна бутона за отваряне на вратите и се върна отново в дома си.
Застана неподвижен за момент. Краката му трепереха. Дишаше на пресекулки. Вратите на асансьора се затвориха. Залитна и се подпря на стената. Дишането му бавно се успокои. Изправи се и тръгна към кухнята.
Имаше нужда от питие.
36
Legio, Patria, Nostra.
Алекс беше сама в кабинета си и набра думите в търсачката на лаптопа. Телефонът и беше на бюрото до нея, дисплеят му беше осветен със снимка на татуирания цветен символ на гърдите на Рандал Шепърд. Знаеше, че татуировката означава членство във военна организация, но в коя?
Натисна Enter и веднага получи резултатите.
— Легионът на страната ни.
Това беше мотото на Френския чуждестранен легион, наречен Legion Etrangere.
Алекс потърси татуировки, свързани с Чуждестранния легион. Намери една подобна, но не идентична, на втората страница на търсачката. 1° означаваше „първа рота". 2 REP — втори полк.
Това беше сериозно начало, но все още не беше приключила.
Разгледа другата татуировка на ръката на Шепърд, която заслужаваше вниманието и. На нея бяха написани римските числа III.III.V и под тях думите Vincere aut Mori. „Завладей или умри". Започна да търси, като използва комбинации от числата и латинската фраза. Появиха се по-малко от десет страници. Никоя от тях не предложи повече следи за истинската самоличност на Шепърд.
Алекс предположи, че римските числа представляват дата. III.III.V се превеждаше като 3 март 2005 г. Пробва в търсачката и беше възнаградена с 2 милиона резултата. Добави „Спечели или Умри" и бройката спадна до 200 000. Нямаше да получи никаква помощ от тук.
Върна се няколко стъпки назад. Няколко от нейните млади лъвове бяха служили в морската пехота и всеки имаше поредица от татуировки, които да му напомнят за всяка трудна кампания — Фалуджа в Ирак, провинция Хелманд в Афганистан. Вероятно и тази татуировка беше направена, за да напомня за някоя спечелена или изгубена битка или операция. Алекс чинно прегледа информацията за неотдавнашните занимания на Чуждестранния легион. Имаше мисии в Близкия изток и Косово, както и не толкова известни действия в Африка и Азия. Никъде обаче не срещна споменаването на някоя битка или операция, която да се е осъществила на 3 март 2005 г. Нямаше как да потвърди предположението си, че римските числа бяха дата.
Стана от стола и зашляпа към кухнята. Часовникът показваше 23:30. Осъзна, че не беше яла нищо от ранния следобед. Стомахът й я информира недвусмислено, че е освирепяла от глад. Отвори хладилника и намери парче сирене „Грюер" и една ябълка. Остатъци. Спомни си как една вечер, след като бяха правили любов с Боби, се промъкнаха в кухнята, намериха огромна купа със спагети карбонара и седнаха заедно на масата, пръстите на краката им се докосваха и увиваха едни в други. Особено неприятно беше, че се разбираха само когато не си говореха. Карбонарата й звучеше чудесно.
Боби беше невероятен готвач.
Алекс стоеше изгубена в мислите си, докато стрелките на часовника не се събраха на дванадесет часа. Изправи се, върна се в офиса си и в 00:03 се обади в Париж, Франция, където денят тъкмо започваше.
— Ало? — разнесе се сънлив глас.