— Няма ли да влезеш?
Алекс мина като хала покрай него и той забеляза, че бузите й бяха зачервени, а очите й прекалено подпухнали, за да приеме, че дългият работен ден е причината за това.
— Не става въпрос за Кейти, нали? — попита разтревожен Астър.
— Тя е добре.
Боби се изнерви от професионалния тон в гласа на бившата си. По навик веднага зае отбранителна позиция.
— Значи е сама вкъщи, разбирам.
— Тя е на шестнадесет.
— Последния път, когато проверих, имаше още две години до пълнолетие.
— Не и в Манхатън.
— Когато аз бях на шестнадесет…
— Пиеше коктейли в „Трейдър Викс", докато се скатаваше от „Чоут"[9] — отвърна рязко Алекс. — Или поредното училище за богаташи, от което си бил изритан.
— Бях в „Диърфийлд" и „Кент".
— Стига! — сопна се бившата му съпруга. — Тук съм заради баща ти.
Астър направи крачка назад. Преглътна, гърлото му се сви.
— Какво за него?
Алекс сложи ръката си на рамото му.
— Съжалявам, Боби. Баща ти е мъртъв.
За момент Астър не каза нищо. Чуваше гърмящата музика, виковете на няколко мъже и разбра, че около басейна му се е заформил някакъв скандал. Очакваше подобни новини, откакто забеляза доджа. Не можеше да се сети за друга причина, която да отведе бившата му толкова далеч от дома й в този късен час.
Татко е мъртъв.
Не го обичаше. Двамата споделяха дълга, враждебна история. Приличаха повече на Хетфийлд и Маккой[10], отколкото на баща и син. Минаха години, откакто двамата не си бяха разменили и дума, а от още по-дълго време Боби го беше изключил от живота си. Въпреки това изпита ужас и стомахът му се сви, усети влагата в ъгълчетата на очите си, почувства загубата и емоциите, които се надигаха бързо и неконтролируемо в него.
— Боби… добре ли си?
— Да — отвърна той вдървено. — Аз… видях го в „Четири сезона" миналата седмица. Изглеждаше… добре. Изглеждаше здрав. Какво се е случило?
— Може ли да отидем в кабинета ти? — попита Алекс. — Тук е малко шумно.
— Разбира се. — Астър я поведе по стълбите. Радваше се на това забавяне. С всяка крачка обуздаваше непокорните си емоции, също както мъж би използвал килим, за да потуши упорит пламък. Напомни си, че Едуард Астър нямаше право да се възползва от чувствата му. Бащата се беше отказал от подобна привилегия и вината си беше негова, а не на сина му.
Черният колан.
Споменът връхлетя Боби като гръм от ясно небе. За момент стомахът му се успокои. Очите му пресъхнаха. Когато стигна до върха на стълбището, натъпка всички чувства, които имаше към баща си, обратно в непревземаемата гробница, където ги беше държал затворени тридесет години.
Кабинетът беше малък, но добре осветен, стените бяха запълнени от рафтове с книги и обичайното обзавеждане. Астър затвори вратата след тях и шумът от партито заглъхна.
— Какво се е случило? — попита той. — Сърдечен удар? Катастрофа? Щях да чуя, ако имаше рак.
Алекс стоеше и го гледаше, ръцете й бяха отпуснати до тялото й.
— Тази вечер в единадесет часа баща ти, Чарлз Хюз и Мартин Гелман са опитали да посетят президента — заобяснява бившата му съпруга. — Нещо е станало с колата им, след като са влезли на територията на Белия дом. Не разполагам с подробностите, но очевидно е излязла от пътя и е поела към Южната морава. Тайните служби са помислили, че автомобилът се насочва директно към Белия дом и че представлява заплаха. Открили са огън. Един куршум се е врязал в резервоара. Имало е експлозия.
— Всички ли са… мъртви?
— Да.
Астър обмисли случилото се и започна да осъзнава размерите му.
— Нека си изясня ситуацията. Председателят на Федералния резерв, министърът на финансите и изпълнителният директор на Нюйоркската фондова борса са пътували заедно в единадесет часа вечерта в неделя, за да се видят с президента. Какво става?
— Не знам.
Астър отвори един шкаф в библиотеката си, в който имаше телевизор, и потърси дистанционното.
— Пазарите сигурно са се сговнили.
Алекс го хвана за ръката.
— Какво правиш? На кого му пука за пазарите?
— На него би му пукало.
— Ти не си него.
— Има ли още нещо, което трябва да знам? Боже, президентът сигурно вече е в бункера си в Мериленд.
— Боби!
— Добре. Ти печелиш. — Астър остави дистанционното. Разполагаше с хора, които работеха за него и бяха много по-добри в справянето с подобни кризисни ситуации. Ако се случеше нещо, което да се отрази материално на фирмата, щяха да го уведомят.
— Бяхме в добри отношения — каза Алекс.
10
„Хетфийлд и Маккой" — минисериал от 2012 г. с участието на Кевин Костнър, Бил Пакстън и Том Беринджър, в който се разказва за враждата между две семейства в годините след Гражданската война. — Б. пр.