— Знам — отвърна Боби, този път не беше груб.
— Предполагам, че не сте се чували?
— Не и по моя моля.
— Не съжаляваш ли сега?
— Едуард Астър почина тази вечер и наистина съжалявам за това. Баща ми, от друга страна, се спомина много отдавна.
Жената поклати глава.
— Било е за работа. Някакъв глупав спор за пари.
— Не, Алекс. Никога не е било заради работата. — Просто това беше извинението. Неразбирателство по бизнес въпроси беше най-лесното обяснение. Астър искаше да й разкрие повече. Искаше да й каже, че беше вдигал телефона хиляди пъти, за да се обади, но го беше връщал обратно на мястото му. Искаше да й обясни, че тя може и да познаваше Едуард Астър като мил и заслужаващ уважение свекър, като любящ дядо на дъщеря им, но не го познаваше така, както той. Ако го попиташе сега, щеше да сподели всичко с нея.
Алекс обаче сви рамене и отмести поглед. Отиде до прозореца и се изпъна. Жената, която се обърна към него, не беше онази, за която се беше оженил. Звярът на име Федерално бюро за разследване беше поел контрол над нея.
— Всеки момент ще получиш официално уведомление — обясни тя. — Можеш да се обадиш на тайните служби за подробности. Те могат да ти осигурят повече информация. Трябва да вървя.
Астър се приближи до нея и постави ръка на рамото й.
— Али, чакай. Хайде, кажи какво искаш? Сълзи? Знаеш какви бяха отношенията ни.
Жената махна ръката му от себе си.
— Не ме наричай така. Нямаш право.
— Стига де — сопна се той. — Аз съм.
— Разведени сме. Набий това в главата си. Дойдох от учтивост. Нищо повече.
— Просто си вършиш работата, нали? — Астър подръпна завесата и погледна надолу към вътрешния двор. Едър блондин стоеше до вратата на пътническото място на доджа. Също като нея беше облечен в дънки и тениска. Боби разпозна в него един от „младите й лъвове", определението, с което наричаше способните, мотивирани и изключително мъжествени младоци.
— Всичко това се е случило на моравата на Белия дом? — попита той и насочи цялото си внимание към бившата си съпруга. Взаимоотношенията им отново се върнаха към обичайните прямота и язвителност.
— Случаят е много голям.
Астър виждаше искрата в очите й, това въгленче на въодушевление, което само работата можеше да й осигури. Бяха минали две години, след като се разделиха, и десет месеца от финализирането на развода им, но това все още го разстройваше.
— Ако бях на твое място, щях веднага да потърся самолет за столицата — каза той. — Вземи G-4. Ще се обадя да го заредят и след час екипажът ще е готов за излитане.
— Случаят не е мой.
— Може би няма да е лошо да поискаш да те прехвърлят. Ще последват доста големи заглавия за онзи, който води разследването. Това може да е шансът ти да отидеш във Вашингтон. Знам колко много желаеш онова място на заместник-директор.
— Не е честно.
— Само казвам — продължи Астър. — Кариерата ти ни коства брака. Поне можеш да се възползваш от ситуацията.
— Казва човекът, който не се прибираше преди девет през седмицата и въобще не припарваше до дома ни през уикендите.
— Виж какво получихме.
Алекс се приближи, лицето й беше на сантиметър-два от неговото. Искрата в очите й все още беше там, но този път беше гняв, а не въодушевление.
— Така ли — каза тя. — Гледам. Не виждам нищо особено.
Жената мина като ураган покрай него и напусна кабинета му. Астър я последва надолу по стълбите.
— Какво правеше тук така или иначе? Каза, че баща ми е бил убит преди час. Няма начин да дойдеш от града толкова бързо.
Алекс се спря на предната врата.
— Уведоми ме кога ще е погребението. Кейти и аз искаме да дойдем.
Астър отново огледа облеклото й — дънки, тениска, вързана коса. Забеляза, че носи работните си ботуши. Получи отговора, който търсеше.
— Хей — провикна се той. — Бъди внимателна.
Но Алекс вече беше седнала на шофьорското място и затръшна вратата.
3
Астър излезе навън и като змия си проправи път до бара през тълпата от гости.
— Водка — каза на бармана. — Нека бъде двойна.
— Някаква определена марка?
— От онази, по-силната.
Барманът напълни една чаша с лед, наля няколко пръста от алкохола, след което остави бутилката до нея. Астър взе чашата и се насочи към вилата за гости. Няколко души се приближиха, за да го поздравят за скока. Той не им обърна внимание. За тази вечер беше приключил с говоренето.
Отново облече дрехите си във вилата за гости. Взе си телефона и видя, че е пълен с гласови съобщения. На първо място беше СМС от номер, който не познаваше. Астър обръщаше сериозно внимание на личното си спокойствие. Даваше телефонния си номер единствено на приятели, чиито номера също имаше. Съобщението беше изпратено от местен номер. Нещо в него му беше познато. Отвори съобщението.