„Ето го най-милото, най-разумното момиче, което познавам — разказва гласът на Томи, — и то е на път да направи нещо много далеч от зоната си на комфорт. Дали ще стигне до край?“
Не знаех, че Томи е коментирал. Защо го е направил? Видео образът ми се колебае, като че ли му отговаря: „Не, по дяволите“. За миг ме обзема надежда, че всичко е било странен сън. Но момичето на клипа излива водата върху главата си и плюе.
Коментарът на Томи е лаконичен: „О-о“.
После на екрана се вижда едно много мокро момиче със съвсем малки гърди под прозрачната блуза. Това, от което най-много се страхувах.
Преглеждам коментарите и усещам как ми призлява. Един от тях гласи: „Хубави стафиди!“ Това ми стига. Затварям лаптопа и се гмурвам обратно в леглото, завита през глава.
Час по-късно получавам съобщение на телефона си. Не му обръщам внимание. На следващото също. Възможно ли е приятелите ми да са видели клипа? Заравям се още по-дълбоко в чаршафите.
В седем и половина мама чука на вратата.
— Миличка, добре ли си? Ще закъснееш.
— Добре съм, почти съм готова — лъжа аз.
— Може ли да вляза?
— Чакай малко.
Бързо нахлузвам джинси и блуза и отварям вратата, сподавяйки прозявката си.
Мама наднича в стаята през рамото ми, все едно търси лула за крек.
— Снощи направих супа с аспержи. Искаш ли да си вземеш за обяд?
— Звучи чудесно. Благодаря.
Веднага щом затварям вратата, се втурвам към телефона си. Съобщенията от Сидни и Лив са за купона снощи и като цяло в смисъл, че им се иска да съм била там. Последното обаче е от Томи: „Обади ми се!“
Правя го и когато той вдига, казвам:
— Видях го. Ужасно е. И защо ти беше да коментираш?
Не че ми пука, но е по-лесно, отколкото да го питам какво мисли за гърдите ми.
— Само се опитвах да го направя по-забавно и да ти дам оправдание — нали се сещаш, за всеки случай.
— В случай че ме хване шубето?
— В случай че размислиш. Няма нищо срамно в това.
Потривам слепоочието си.
— Е, добре, благодаря. Както и да е, твоите коментари бяха много по-мили от това, което хората са писали за клипа. Видя ли колко са гадни някои?
Той се покашля.
— Не им обръщай внимание. Положението не е толкова зле, колкото ти се струва. Някои от клиповете, в които си показват задниците, имат по триста коментара.
— Няма ли начин да ги принудя да го свалят? Имам предвид, че формално погледнато е незаконно да притежават клип с непълнолетно момиче и да показват… гърдите му?
— Изглежда никой няма нищо против голите задници. Освен това организаторите са дали само формуляр за кандидатстване и видео линкове, така че няма как да се свържеш директно с тях. Дори не мога да ги проследя по хостинга; вероятно са базирани някъде в чужбина и скачат от сървър на сървър.
Прокарвам ръка по челото си.
— Благодаря ти за усилията, Томи.
— Ако ние не кажем на някого, вероятно никой познат няма да види клипа. А след кръговете на живо утре вечер всички ще насочат вниманието си другаде.
Иска ми се да му вярвам. Думите му звучат логично, а гласът — успокояващо.
— Добре, значи случилото се в „Гата-Хава-Джава“ си остава там.
— Точно така.
Благодаря му и затварям. По целия път към училище ръцете и краката ми треперят, но когато стигам, всички изглеждат, както обикновено. За първи път се радвам на политиката на директора да не се ползват телефони в училище, освен за спешни случаи. Целия ден се държа така, сякаш всичко е наред, а към обяд успявам напълно да забравя паниката.
Следобед се разминавам с Томи до неговото шкафче и прошепвам:
— Дотук добре.
След училище бързо написвам домашните си, хапвам рано за вечеря, макар да нямам апетит, обещавам на мама да се прибера навреме. Тръгвам за театъра към пет часа, а когато стигам там, всичко жужи от вълнение преди представлението. Първият ми импулс е да отида в будката за осветлението, за да се видя с Томи, но Сидни дотичва да ми покаже благоприятен отзив за пиесата, в който пише, че гимназията „Чинук“ има няколко потенциални звезди. Текстът е съпроводен от голяма снимка на Сидни, зашлевяваща Матю.
Очите й блестят.
— Много обичам тази сцена!
Матю идва при нас и потрива буза, като че ли още го боли.
— Струва ми се, че я обичаш твърде много.
Вглеждам се в лицата им, търся признаци на химия помежду им. Не откривам нищо в погледа на Сид, докато се отправя към женската съблекалня. Матю се заглежда след нея само за миг, после се обръща отново към мен.