После мъжът се усмихна накриво и бръкна в другия си джоб.
1
Аз съм момичето зад завесите. В буквалния смисъл. Но след като ги отворя за второ действие, ще имам четиридесет минути за губене — без повече смяна на костюмите и гримове, освен ако някой от актьорите има нужда от бърза корекция. Поемам си дълбоко въздух. Като за премиера нещата вървят доста гладко, което ме притеснява. На първото представление винаги нещо се обърква. Традиция.
Чудя се дали да отида в женската гримьорна, където ще се говори за момчета, или да остана в коридора, където може наистина да срещна някое. По-точно, едно определено. Тъй като неговата сцена е след десет минути, избирам коридора и вадя телефона си, въпреки че мис Сантана, ръководителката ни, е заповядала да ги държим изключени под смъртна заплаха.
На страницата „ТоваСъмАз“ няма нищо ново. Не се учудвам, защото повечето ми приятели или играят в пиесата, или са в публиката. Пускам едно съобщение:
ОСТАВАТ ОЩЕ НЯКОЛКО БИЛЕТА ЗА СЛЕДВАЩИТЕ ДВЕ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ, ТАКА ЧЕ СИ КУПЕТЕ, АКО ОЩЕ НЕ СТЕ СИ ДОМЪКНАЛИ ЗАДНИКА ТУК!
Готово, изпълних гражданския си дълг.
Заедно със съобщението публикувам и снимката, която си направих преди представлението с най-добрата си приятелка, Сидни, звездата на пиесата. Кадърът прилича на взет от онази контрастни книжки от предучилищната — тя, високата златна холивудска Барби, и аз, ретро Блайт с бледа кожа, тъмна коса и прекалено големи очи. Поне металическите сенки, които взех от актьорския грим, ги правят по-сини от обикновеното.
На телефона ми изскача реклама на „Къстъм Клоудз“, обещаваща ми шеметен вид в най-новите им летни рокли. „Летни дрехи“ звучи доста оптимистично в Сиатъл, особено през април, но един разкроен модел в лилаво изглежда твърде сладко, за да му устоя. Качвам своя снимка и попълвам ръста си — 162 сантиметра, и теглото си — 50 килограма и малко. Докато мисля какви мерки още да въведа, от мъжката съблекалня се донася познат гръмък смях, последван от притежателя си, Матю, който се доближава толкова, че раменете ни се докосват. По-точно, моето рамо докосва бицепса му с размер на футболна топка.
Той се навежда и прошепва в ухото ми:
— 34В, нали?
Мамка му, кога успя да прочете? Дръпвам телефона си.
— Не е твоя работа.
Пък и е по-близо до 32А, особено тази вечер с този тънък сутиен, който не прави чудеса.
— Канеше се да го напишеш на напълно непознати, а на мен не щеш да кажеш?
Изгасвам екрана.
— Някаква тъпа реклама, не непознати.
Той се обръща с лице към мен, допрял лакти на стената от двете страни на главата ми, и казва с копринения си глас, който звучи така, сякаш те посвещава в тайна:
— Хайде, много искам да те видя в тази рокля.
Скривам телефона зад гърба си.
— Сериозно?
Гласът ми звучи като писклива плоча на фона на неговия. Чудесно!
Той ме обгръща с ръка и измъква телефона от пръстите ми.
— Или пък нещо, нали се сещаш, по-удобно.
Намества се до мен, щраква с телефона и слага физиономията ми върху тяло с бяло бельо. Бюстът ми изглежда значително по-голям от реалния, някъде към чашка D.
Вратът ми пламва.
— Много смешно. Дай сега да пробваме с тебе.
Той започва да разкопчава ризата си.
— Аз съм си готов модел.
В коридора става задушно и се закашлям.
— Хм, не бива да сваляш костюма, така че по-добре да опитаме виртуалния ти аз.
Божичко, мога ли да звуча по-непривлекателно?
Очите му заблестяват по-зелено от обикновено.
— Разбира се, след като приключим с обличането на виртуалната Вий.
Притискаме се един до друг, докато той рови из колекциите със слипове и бикини. Всеки път, като се опитам да му издърпам телефона, той се смее и го дръпва обратно. Пробвам друга тактика — правя се, че не ми пука. Почти се получава и го изненадвам с бързо движение. Не толкова бързо, че да му взема телефона, но поне успявам да натисна дясната част на екрана и сайтът се затваря. На негово място се появява реклама за онази нова ИГРА НА НЕРВИ, която всъщност е някаква версия на „Дързост или истина“, само че без „истината“. Под заглавието ВИЖ КОЙ ИГРАЕ изскачат три малки снимки на хора, изпълняващи различни мисии.
Матю повдига вежди.
— Дай да видим как това момиче се преструва, че краде от магазин.
Той наклонява телефона, за да гледаме клипа, на който момиче с множество пиърсинги тъпче лакове за нокти в камуфлажните си панталони. Дори да се преструва, изглежда като углавно престъпление да слага каквото и да било в тези панталони. И как преминава през охраната на летището с всичките тези безопасни игли по устната? Сякаш чула злобните ми мисли, тя се обръща към камерата и показва среден пръст. Вълчите й черти се показват в близък план и раменете ми се напрягат. Тя излиза от магазина със самодоволна усмивка, а на паркинга рисува с аленочервен лак XXX на челото си.