— Предполагам, че в такъв случай, ти си знаеш най-добре. Ще те оставя и ще отида да видя какво правят лелите ми — на вратата се поколеба и го погледна през рамо. — Може би сега, след като е имала време да се поуспокои, няма да е толкова ядосана.
— Пак ти повтарям, не мисля, че говорим за един и същи човек — отвърна Ник. — Гневът на Атина, както по сила, така и по продължителност, е легендарен и злобата й трае по-дълго, отколкото при всеки друг. Можеш да се обзаложиш на месечната си издръжка, че бракът ни, състоял се толкова бързо и потайно, е нещо, което тя няма скоро да прости или забрави. Ще ми го натяква в близките двайсет години. В това, скъпа, съм абсолютно убеден!
От думите му не й стана по-леко. Остави го дълбоко разтревожена и отиде да потърси лелите си.
След като Тес си тръгна, Никълъс незабавно позвъни за Билингам и му нареди да уведоми лейди Атина да дойде в кабинета му. Беше му нервно от предстоящата среща със сестра му и обикаляше напред-назад из стаята, питаше се дали Тес не е права. Дали с времето Атина щеше да се примири с брака им? Дали не трябваше да е по-мек с нея? Дали след първоначалния шок Атина щеше да приеме неизбежното? Все пак не мислеше така.
Не знаеше как да разреши ситуацията, но докато се разхождаше се спря пред прозореца, който гледаше към гората. Кулите на Доуджър Хаус се издигаха над дърветата. По лицето му премина сурова усмивка. Разбира се — идеалното разрешение.
Чу се рязко почукване на вратата и след поканата му Атина влетя в стаята, като затръшна врата след себе си. Върху красивото й лице имаше надменно изражение, очите й бяха пълни със злоба. Застана по средата на стаята.
— Е, какво има? Да не би да си ме повикал тук, за да ме изхвърлиш от собствената ми къща?
Ник седна зад бюрото. Срещна гневния поглед на сестра си и спокойно каза.
— Може би нещата не са чак толкова трагични, но ще те помоля да отдадеш необходимото уважение на съпругата ми и роднините й и да се въздържаш от сцени като тази, която изигра, когато пристигна, или… — гласът му стана по-студен — можеш да се преместиш в Доуджър Хаус. Изборът е твой.
Лицето й потъмня, наведе се напред и постави ръце на бюрото му.
— Нима ще посмееш? — дишаше тежко и не можеше да повярва на ушите си.
Ник непоколебимо посрещна възмутения й поглед.
— Не ми оставяш голям избор. И наистина — бих посмял. Не бих позволил на никой да обижда жена ми — особено на собствената ми сестра! — гласът му омекна. — Атина, не искам да се караме… Знам, че нещата между нас винаги са вървели трудно, но не можеш ли да загърбиш недоволството си? Знам, че си шокирана от внезапния ми брак и се извинявам, че не ти съобщих — поради някои причини…
Устните на Атина презрително се извиха и той разбра, че тя е безразлична към думите му.
— Много добре тогава, това е последната ми дума: или се извини на съпругата ми и се отнасяй към нея с уважение, или се приготви да се преместиш в Доуджър Хаус. Няма… — добави той печално — да ти преча да идваш при баба ни, когато поискаш, освен ако не използваш посещенията си, за да се караш с жена ми. Не искам нито Тес, нито баба ни да се разстройват. Разбра ли ме?
Атина се отдръпна от бюрото му и рече с омраза.
— Знаех си, че така ще постъпиш! Зад чаровната ти усмивка и добри маниери се крие един деспот. Бях сигурна, че много скоро ще покажеш истинската си същност — направи една крачка из стаята и го погледна. Очите й блестяха възбудено, ноздрите й гневно се разширяваха. — О, Боже! Само, ако бях момче! Всичко щеше да е мое. Родена съм преди Рандъл — в едно по-честно общество аз щях да съм наследницата. Ти си най-малкият син — аз трябваше да наследя всичко, а не ти! И сега вместо да се наслаждавам на богатството и властта на Шерборн — съм принудена да живея от милостинята, която ми отпускаш, захвърлена в Доуджър Хаус. — Върху лицето й се появи ненавист и тя каза натъртено. — Никога не съм те харесвала, нали знаеше, но едва сега започвам и да те мразя. За Бога, иска ми се ти да беше умрял, вместо Рандъл!
Ник стоеше непоклатим и я наблюдаваше, докато изливаше гнева си. Когато обаче Атина си пое дълбоко въздух, за да продължи, той рязко я прекъсна.
— Достатъчно. Чувал съм всичко това десетки пъти и повярвай ми, мнението ти ми е добре известно. Съжалявам, че се чувстваш по този начин, но това нищо не променя. Или ми даваш дума, че повече няма да правиш сцени, или се пренасяш в Доуджър Хаус още сега преди вечеря.
Атина гордо се изпъчи.
— Не се безпокой, скъпи братко, няма да ти преча с присъствието си нито миг повече. Предполагам ще ми дадеш време да опаковам нещата си и ще ми предоставиш достатъчно слуги, които да отведа с мен?