— Разбира се — изморено отвърна Ник. — Каквото поискаш.
Защо ли се беше надявал Атина да се вразуми? Гледаше я мрачно как се извърна и се спря точно на прага, за да подхвърли през рамо:
— И разбира се, ще платиш за ремонта на къщата, нали? Искам също конете и каретата ми да бъдат преместени в конюшнята на Доуджър Хаус заедно с необходимите коняри.
— Разбира се — сухо отвърна той. — Всичко, което ще те направи щастлива в новата ти къща.
Атина се изсмя безчувствено.
— Само едно нещо би ме направило щастлива — да те видя погребан под земята.
Вратата се затвори с трясък зад нея и Ник не знаеше дали да се смее или да изругае. Едно нещо си оставаше характерно за Атина, помисли си жлъчно той — тя никога не криеше чувствата си.
Ник остана известно време зад бюрото, като се чудеше дали е постъпил правилно и дали нямаше друг начин да се справи със сестра си. Съмняваше се. Проблемът беше възникнал много преди той да се появи на хоризонта — ако Рандъл и Атина бяха продължили да се разпореждат със семейното богатство в същия дух, от него нямаше да остане почти нищо. Бяха скроени по един калъп — отдаваха се на удоволствия независимо от цената. Никълъс знаеше, че Атина го мрази заради опитите му да спре глупавото й прахосване на пари и ако Рандъл някога беше упражнявал контрол върху нея, сега задачата му щеше да е доста по-лесна. Обтегнатите отношения със сестра му изглеждаха непоправими. Поне след тази караница най-накрая изясниха нещата.
Сцената с Атина остави лош вкус в устата му и с известна неохота Ник извади дневника от чекмеджето и мрачно го погледна. Въобще не беше в настроение да чете за завладяващата тайна любов на дядо му към друга жена. Искаше да намери Тес, да я отмъкне и да се любят до края на деня.
Само като си помисли за нея и настроението му се повдигна малко и с повече ентусиазъм той взе черния тефтер в ръце. Какви ли потресаващи истини се криеха в него? Дали щеше да намери обяснение защо Бенедикт бе изоставил младата си съпруга и малкото си бебе и избягал с жената на друг? А какво ли е станало с диамантите на Шерборн?
Като потисна любопитството си да започне от края на дневника, където дядо му без съмнение беше описал плана си за бягство с Тереза, Никълъс небрежно започна да разлиства тефтера от началото. Намръщи се като прочете за радостта на Бенедикт в деня, когато е бил обявен годежът му с Тереза Долби. От всяка дума на дядо му личеше, че е дълбоко влюбен в Тереза и че тя отвръща на любовта му по същия начин. Ник никога не беше се замислял за прабабата на Тес, възприемаше я просто като жената, която беше отмъкнала дядо му от Палас. Но докато четеше топлите думи на Бенедикт си я представи по друг начин. Приличала е много на Тес, помисли си той с изненада. Имала е същия дух, същата изящна красота и същата страстна натура…
Ник прескочи няколко страници и стигна до момента, когато се разкрива коварството на Грегъри Мандъвил и Бенедикт, вбесен и разтревожен, научава, че голямата му любов е отвлечена и ще бъде омъжена за друг — мъжът, когото Бенедикт някога е смятал за свой приятел. Бенедикт описваше също толкова трагично и новината, че Тереза е бременна от новия си съпруг.
Никълъс често се бе питал защо Бенедикт не е предизвикал Грегъри на дуел и тук намери отговора. Кралят изрично е забранил, независимо, че причината била повече от основателна, за да предотврати смъртоносната разпра между двама от най-приближените си поданици. Родителите на Бенедикт също упражнили своето влияние пред краля. Не искали синът им да рискува живота си заради жена, която вече е бременна от друг мъж. Той бил единственото им дете, последният Талмъдж и трябвало да осигури наследници. Редовете излъчваха такова отчаяние, че симпатията на Ник към дядо му нарасна.
Бенедикт се подчинил на волята на краля и родителите си, но омразата му към Грегъри Мандъвил изгаряше страниците на дневника и Ник с разбиране четеше за гнева на дядо му към другия мъж, за плановете, които измислял, за да го убие. Планове, които никога не се осъществили, защото Бенедикт Талмъдж не бил коравосърдечен убиец, въпреки че страдал жестоко.
Най-накрая Ник остави тефтера настрана, за да си налее чаша бяло вино. После пак се настани удобно на стола си и взе дневника в ръка, за да потъне в трагичната история преди около седемдесет години. Оказа се обаче, че е имало и радостни моменти и Ник с изненада прочете пасажа под датата 17 октомври 1744 г.:
Днес е един чудно щастлив ден! Сладката ми съпруга ме зарадва със здрав син. Кръстихме го Франсис и като повечето горди родители мислим, че е най-красивото бебе на света. Странно е — мислех, че никога повече няма да съм щастлив и все пак днес съм изпълнен с радост. Имам любяща съпруга и здрав, силен наследник. Смятах, че животът ми е свършил, когато Грегъри отвлече Тереза, но открих, че скъпата Палас ми носи голямо задоволство. Не само, че ме дари със син, но със своята нежност и чар прогони до голяма степен тъгата от сърцето ми и я замени със светлина…