— Направи го — тъжно отвърна баронът.
— Да не искаш да ми кажеш, че Алекзандър е предложил на Хети и тя му е отказала? — не можеше да повярва Ник.
Баронът кимна.
— Предложи й два месеца след смъртта на дядо й. Направи го и вчера.
— И тя му е отказала? Но защо, за Бога?
— Много е горда — тъжно отвърна Рокуел. — Първият път не искаше да отива при Алекзандър с празни ръце. Надяваше се, че когато старият умре ще й остави нещо — някаква малка сума. Оказа се, че Сидни не можа да задели пари за нея — търсеше си съпруга, която да ги спаси от трагичното положение, когато умря в дуела с брат ти. Затова Хети и Мег останаха в имението, когато Авъри го наследи. Нямаха пари, нито къде да отидат.
Ник се намръщи.
— Но защо ти и брат ти не им уредихте нещо дискретно? А Тес не можа ли?
Рокуел поклати глава.
— Не, не можа — вбесен отвърна той. — Казах ти, че Хети е горда. Тя и Мег нямаше да позволят на никого от нас да си вдигне пръста, за да им помогне. Опитахме, но казаха, че не е редно. Твърдоглави са и не отстъпиха. Ето защо Тес не си тръгна, когато Авъри се настани в имението. Не искаше да изоставя лелите си. Обича ги!
— Искаш да кажеш, че Хети няма да се омъжи за Алекзандър, защото няма никакви пари?
Баронът печално кимна.
— Но положително сега, когато е очевидно, че не могат да останат в имението Мандъвил и са зависими от мен и жена ми, Хети е променила решението си?
— Не, не е — мисли, че сега повече от преди няма да е правилно да се ожени за Алекзандър. Бои се, че той ще си помисли, че го приема само, защото няма друг изход.
— Но това е абсурдно! — избухна Ник раздразнен. — Жени без пари се женят за богати мъже от край време. В това няма нищо срамно.
Рокуел кимна и мъдро заяви.
— Да, много жени го правят, но не и Хети!
Ник никога не беше се замислял за богатството на Тес, но изведнъж се зарадва, че е голяма наследница. Добре познаваше съпругата си и беше сигурен, че ако тя беше без пукната лира, като леля си, той най-вероятно щеше да се окаже в положението на Алекзандър. Усмихна се тъжно. Разбира се, ако не беше наследница Авъри нямаше да се опитва да я компрометира и тя нямаше да избяга и да се озове в ръцете му. Но това нямаше нищо общо с положението на Алекзандър и той замислено се вгледа в чашата си — в главата му се въртяха различни планове как да събере двамата влюбени. Когато се усети какво прави разбра, че сватбата с Тес трябва да му е размътила ума. Никога преди това не беше се тормозил да размишлява за любовните терзания на някой приятел.
Докато Ник беше потънал в мислите си, баронът отпи от виното си и се наведе напред.
— Доста мислих върху настоящата ситуация. Всички знаят, че не съм много досетлив, но вие с Тес ми дадохте идея как Алекзандър и Хети могат да се съберат. Имам план.
Ник погледна приятеля си с учудване и тревога.
— И планът ти е?
— Да ги компрометираме! Както стана с теб и Тес.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Ник не знаеше дали да се смее или да изругае. Предложението на приятеля му беше едновременно шокиращо и жалко — типично за Рокуел! Вятърничав и ексцентричен. Но можеше и да свърши работа…
— Да не би да предлагаш това, което си мисля? — развеселено попита Ник.
Баронът разпалено кимна.
— Това е единственият начин. Ако се получи, следващата седмица Алекзандър ще е обвързан с Хети.
Ник, който обмисляше много по-обикновено разрешение — например мистериозно наследство, погледна приятеля си с възхищение.
— Скъпи друже… — най-накрая каза той като едва сдържаше смеха си, — в някои случаи интелектът ти наистина не е за подценяване!
— За това не знам… — замислено отвърна баронът, — но ако Алекзандър не се ожени скоро за Хети, ще стане истински непоносим. Ще се чувства ужасно, а аз не искам това.
— Е, след като имаш такова добро предложение, как да го пуснем в действие?
Рокуел поклати глава.
— Ами, помислих, че ти ще измислиш детайлите. Недосетлив съм, помниш нали? По-добре е ти да поемеш нещата оттук нататък.
Ник му хвърли изненадан поглед и не го свали, докато баронът не започна да се върти на стола си.
— Защо имам усещането, че ме манипулираш, за да изпълня плана ти вместо теб?
— Е, сега, Ник, стари приятелю, въобще не е така — запротестира Рокуел разгорещено. — Знаеш, че си много по-добър от мен в тези неща. Винаги си бил!
— Така е, нали? Този разговор ми разкри много неща, приятелю, и сега разбирам, че повечето от лудориите ни в миналото ги измисляше именно ти.