— Е, Ник — започна Рокуел, а очите му се смееха, — знаеш колко съм вятърничав — идеите трябва да са били твои.
При тези думи Ник гръмко се изсмя. Стана и каза.
— Дотук добре, но ако искаш да измъдря идея, която да разреши затрудненията на Алекзандър с Хети, ще трябва да ме оставиш насаме да помисля. Иди да се забавляваш.
Като мърмореше за нелоялни приятели, които те изоставят в момент на нужда, Рокуел най-накрая напусна кабинета на Ник. Като затвори вратата зад гърба му, Ник се усмихна и се върна при бюрото си. Дневникът го очакваше, но беше станало късно и скоро трябваше да се преоблече за вечеря и да се присъедини към другите. Рокуел го беше разконцентрирал, но преди да седне да си блъска главата за разни планове как да свърже Хети и Алекзандър, искаше да направи нещо друго.
Ник не се шегуваше, когато спомена на Тес да изпрати бележка на Авъри, в която да настоява всичките й принадлежности, както и тези на лелите й, да бъдат незабавно изпратени в имението Шерборн. Не виждаше защо Авъри да не ги изпрати — все пак нещата принадлежаха на дамите.
Седна и написа кратка бележка, която веднага изпрати за Мандъвил. Не даде възможност на Авъри да протака и изпрати няколко слуги и две карети с бележката.
Авъри залитна, когато получи съобщението на Ник. Сега разбра защо не можаха да открият никаква следа от Тес. Беше толкова замаян от новината за сватбата им, че без да разсъждава даде заповед стаите на трите дами да се изпразнят и натоварят в каретите. Остана сам в кабинета си и загледан тъпо в бележката на бюрото, си наливаше чаша след чаша с вино.
Всичко е загубено, мрачно си помисли той и сви пръстите си в юмруци. Това копеле Талмъдж го беше изпреварил и се беше оженил за наследницата. Май графът на Шерборн го беше победил и мечтата му за златно бъдеще на лидер в лондонското общество с разточителен живот от състоянието на Тес се проваляше. Сделката му с мистър Браун беше доходоносна, но незадоволителна.
Минаваха часове, а Авъри стоеше заключен в кабинета си, наливаше се и мислеше колко неприятности му беше донесъл този мъж — Никълъс Талмъдж. Станаха съперници от първия ден в армията. Гневът му нарастваше като си спомняше колко пъти Ник го беше надвивал в онези дни. Дали в игра на карти, за симпатиите на някоя жена, в бой или атлетическо състезание — Ник винаги успяваше да го победи. Съперничеството беше силно и някъде по пътя се беше превърнало в дълбока обсебваща омраза. Авъри се намръщи. Не си спомняше точно кога за първи път бе погледнал Талмъдж с омраза, но знаеше, че е започнал да мрази Ник много преди той да му отвърне със същото. Изведнъж се усмихна. Спомни си точно кога Ник започна да го мрази…
Името й беше Катрин, дъщеря на един сержант от полка на Ник, семейството му служеше в имението Шерборн от десетилетия. Ник беше в приятелски отношения с този сержант и понякога се отбиваше с приятели в дома им, когато не бяха на служба. От време на време Авъри със своите приятели също се оказваха във веселия дом на Комптън. Стопанката имаше вкус и можеше да превърне всяко едно място в уютен дом, независимо дали беше влажна палатка в Индия или кална колиба в Португалия. Беше и чудесна готвачка и за мъже далеч от дома мирисът на ябълков пай или печени дробчета беше по-силен от повика на която и да е сирена.
А Катрин Комптън се разхубавяваше от ден на ден и се превърна в красавица със златиста коса, ангелско лице и прекрасна усмивка. Младите офицери направо окупираха къщата на Комптън. Всичко беше толкова невинно, спомни си Авъри, сержантът и съпругата му бяха в добри приятелски отношения с всички, за да си помислят, че някой може да прелъсти дъщеря им…
Авъри присви устни. Изобщо не се канеше да прелъстява глупавото девойче! Просто си играеше с нея, флиртуваше, както всички останали, но тя беше достатъчно наивна, за да се влюби в него. Е, може би малко попресили нещата, след като Ник го предупреди. Добре де — умишлено реши да я прелъсти, за да покаже на надутия Ник, че желанията му не минават пред всеки. Ник винаги я защитаваше, беше й като брат.
За известно време Авъри се забавляваше като завъртя главата на седемнадесетгодишната Катрин. Тя беше красавица, напъпила роза и той тайно я ухажваше и омайваше с целувки и обещания за вечна любов. Когато най-накрая се поддаде на страстните му ласки и му се отдаде, той се почувства като победител.
Но опиянението му не трая дълго, само пет къси седмици. Малката глупачка беше забременяла и имаше наглостта да очаква от него да се ожени за нея! Авъри изсумтя. Сякаш би се обвързал с дъщерята на прост сержант!
Отпи голяма глътка от виното като продължаваше да мисли за онези последни дни в Португалия. Чувстваше се крайно некомфортно, защото знаеше, че рано или късно Катрин щеше да каже на някого за състоянието си и че той ще е принуден да отрича обвиненията й. Щеше да е трудно, защото всички харесваха Комптън, а него мразеха. Но той щеше да настоява за невинността си и след време слухът щеше да се разсее.