Струваше си да опита. Очите му светнаха. А после, разбира се, наскърбена и с разбито сърце, Тес ще иска да се върне в дома на прадедите си и при семейството си — нейните лели. Може би Рокуел щяха да застанат на пътя му, но без проблем щеше да се справи с тях.
Авъри отново отпи голяма глътка от виното и прецени плана си от всички страни. Безспорно имаше възможност да се провали на всяка крачка към целта, но какво можеше да загуби? Нищо. А можеше да спечели всичко, ако опита.
Твърдо решен, той взе писалка и лист хартия. Тес вероятно нямаше да приеме безкрайните му сладникави извинения, но беше сигурен, че лелите ще приемат думите му по друг начин. А това целеше и той… засега.
Едва бе сложил подписа си на края на бележката и тъкмо сгъваше листа, когато вратата на кабинета му се отвори широко и висока стройна фигура в тясно сако и бричове с ниско нахлупена кожена шапка прекрачи прага. Авъри не изглеждаше изненадан от посещението. Вдигна вежди и кимна.
— О, мистър Браун, какво неочаквано удоволствие. Имате ли добри новини за мен? Надявам се знаете за грешката с моя дял и трябва да призная, че касата ми е започнала пак да се изпразва.
Мистър Браун не каза нищо, само рязко свали стилната си шапка, при което се откри гъста черна коса. Като обърна гръб на домакина си, той си наля чаша вино, дръпна един от столовете пред бюрото на Авъри и стъпи на него с един от излъсканите си до блясък ботуши. Отпи голяма глътка от виното и започна:
— Знам за станалата грешка с твоя дял и възнамерявам да я оправя. Нещо повече — реших, че парите вече не ме задоволяват. Искам нещо повече. Искам всичко. И ти ще ми помогнеш да го получа.
Авъри се облегна назад. Отпи от чашата си и въпросително погледна госта си.
— И как по-точно ще стане това?
Очите на Атина Талмъдж светнаха застрашително.
— Ще убием графа на Шерборн…
При смаяното му изражение тя ехидно се изсмя.
— Мислех, че това ще те направи щастлив. Но първо да ти обясня каква е ролята ти в плана ми — отново отпи от виното си и продължи хладно. — Въпреки резервите ми спрямо теб и начина, по който ни изнуди да ни станеш съдружник, нашата сделка — или партньорство, ако искаш — вървеше много добре и за трима ни през последните няколко месеца. Връзките ти в Лондон ни дадоха изключително полезна информация, до която можехме и да не се доберем по друг начин; това увеличи печалбата ни. — Направи пауза и довърши виното в чашата си. После си наля отново и продължи. — Но с Фрамптън се справяхме много добре и без теб. Освен, че ни доставяше информация, ти направи много малко, като изключим, че присвои част от печалбата. И единствената причина, поради която ти позволихме да го направиш, бе защото разкри самоличността ни и заплаши, че ще ни предадеш — Атина отпи още вино. — Но сега положението е различно — ти си толкова замесен, колкото и ние — ти издаваше военните тайни и никога не отказа да вземеш своя дял. Не можеш да ни предадеш, без да разкриеш и собственото си участие. И трябва да те предупредя, че съм взела мерки, ако нещо неприятно ме сполети — усмихна се, когато по лицето на Авъри се появи тревога. — Няма защо да се безпокоиш — докато се разбираме, всичко ще е наред. Фрамптън и аз винаги поемахме най-големия риск. Ти не правеше нищо освен да събираш интересни новини, докато си в Лондон и после да прибираш златото си. Струва ми се, че така не е честно, че трябва да докажеш себе си. Това, което се опитвам да кажа, скъпи друже е, че е време да се размърдаш…
Очите й станаха студени като диаманти. Тя продължи.
— Искам да говориш с хората си в Лондон да спретнат за скъпия ми брат някой трагичен инцидент — фатален! — Усмихна се като видя как устните на Авъри се изкривиха от задоволство. — Да… — продължи Атина по-меко, — ще имаш твоята наследница — ще се погрижа за това — при условие, че не предяви претенции към имота на семейството ми и ти се погрижиш да се появи в следващите девет месеца друг наследник… Ясно?
Авъри кимна, удивен колко еднакво мислят. Очертаваше се прекрасно бъдеще. Щом Атина беше на негова страна, да върне Тес и лелите в Мандъвил щеше да е фасулска работа. А щом Тес стъпеше в имението… нямаше да излезе, докато не му стане законна съпруга, дори и да трябваше да отвори онези тунели, които Грегъри зазида преди години и да я зазида там, докато се съгласи.