Атина му даде няколко секунди да осмисли думите й, после радостно каза:
— Фрамптън почти възстанови пропиляното от баща му състояние и е готов да се откаже от контрабандата — никога не сме възнамерявали да продължаваме вечно. Ти ще получиш Тес и наследството й; когато Ник си отиде като последен от рода Талмъдж, имението Шерборн остава мое — както трябваше да е от самото начало! Ако всичко мине както трябва, за няколко дни, най-много едн-две седмици, мистър Браун ще изчезне завинаги и отмъщението ни ще приключи — и тя вдигна чашата си. — Да вдигнем ли тост за успеха?
Малко преди разговора между Авъри и Атина, Ник излезе от кабинета и отиде да търси Тес. Коментарите на Рокуел за неуспешното ухажване на Алекзандър и осуетената любов на дядо му към друга жена, събудиха у него необходимостта да прегърне Тес, да е сигурен, че поне той е със съпругата, която си е избрал.
Не беше трудно да я открие. Каретите от Мандъвил бяха пристигнали и слугите носеха нагоре куфари и кутии с дамски принадлежности. Завари Тес да стои по средата на спалнята си, заобиколена от коприни и дантели, муселин, кадифе и сатен, разпръснати из стаята.
Обърна се към него, когато усети присъствието му. Ник се беше облегнал на портала и учудено разглеждаше количеството стилни рокли и женски дрънкулки, натрупани по всички мебели.
— Не знаех, че имам толкова много неща — почти виновно каза Тес.
В този момент Ник си мислеше, че е най-щастливият мъж на света и усети някакво странно чувство. Съпругата му изглеждаше много привлекателна в светлозелената си муселинена рокля с висока талия, златисточервената й коса се бе изплъзнала от панделката, с която я беше вързала. Очите й блестяха, кожата й беше гладка и като погледна гърдите й, които напираха под поръбеното с панделка деколте на роклята, Ник почувства жегата между бедрата си. Въпреки дългите опияняващи нощи на взаимно опознаване и страстна любов, беше изненадан да открие, че стига само да я погледне и кръвта му закипява, дишането му се учестява и членът му се втвърдява под бричовете.
Изненадан от себе си Ник тръгна към нея, дръпна я в прегръдките си и я целуна.
— Това, което мисля е, че си безкрайно очарователна.
Бузите й порозовяха и погледът й срамежливо срещна неговия.
— Наистина ли? Въпреки обстоятелствата, при които се оженихме?
Притисна я по-силно, не можеше да откъсне очи от извивката на устните й.
— А може би точно заради това.
— Какво искаш да кажеш? — запита тя леко намръщена, като несъзнателно галеше раменете и врата му.
Усещаше възбуждащото й тяло долепено до своето и последното нещо, което му се искаше, бе да мисли разумно.
Въпреки че вече няколко пъти се бяха любили, Тес все още се изчервяваше. Сведе поглед върху бялата му колосана вратовръзка. Господи! Не искаше просто да я харесва, искаше да я обича!
Като скри болката в сърцето си, без да го поглежда и малко приповдигнато, Тес каза.
— Много си мил към мен. Повечето мъже, изпаднали в подобна ситуация, едва ли щяха да се държат така.
Ник се намръщи. Усети, че по някакъв начин я беше наранил. Вгледа се в наведената й глава, като се питаше къде е сгрешил. Не му беше лесно да говори за чувствата си към нея, не беше обмислял подобен разговор — думите се изливаха от устата му, без да може да ги спре или да проумее какво всъщност признава. И след като беше разкрил сърцето си, беше ядосан, че Тес не отвърна по-ентусиазирано на думите му. Нима тя не разбира, че се опитвам да й кажа, че я обичам…
Но внезапно проумя. Притисна я до себе си, зарови устни в огнените й къдрици и прошепна:
— Ти, малко глупаче! Не съм мил към теб, а влюбен в теб!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
На Тес й се стори, че не е разбрала правилно думите му и вдигна очи към него. Ник й се усмихна — усмивката му беше толкова топла и нежна, че сърцето й се преобърна. А може би го беше чула съвсем правилно… Погледна го право в очите и попита почти без дъх:
— Какво каза току-що?
Ник се засмя, по тялото му се разля ликуваща радост като видя нескритата надежда в прекрасните й очи. Притегли я по-близо и произнесе отчетливо:
— Обичам те! Влюбих се в теб от минутата, в която те видях, но не го съзнавах до този момент.
Усмихна се на вцепененото й изражение, видя как по лицето й се разлива руменина, когато значението на думите му проникна в съзнанието й.
— Мога ли да се надявам, че най-искрените ми чувства са споделени?
Тес издаде странен звук — нещо между стон и смях и обгърна врата му с ръце.
— О, да! — извика тя. — Май винаги съм те обичала, но се страхувах, че ти никога няма да ми отговориш със същото.