Останаха в леглото с часове, забравили за света около себе си. Между нежните целувки и топлите ласки си мърмореха на език, разбираем само за влюбените…
Най-накрая Никълъс стана и запали свещ. Погледна часовника върху камината и се засмя.
— Какво ли извинение можем да измислим за това, че изпуснахме вечерята?
Тес се протегна.
— Има ли значение?
— Боже, не! — извика той и целуна едната й гърда. — Ако зависеше от мен щях да те държа на леглото едно или две денонощия и щяхме да правим само това…
Обхвана гърдите й, целуна я дълбоко и за миг мислите на Тес отлетяха надалеч. Любиха се отново, този път по-бавно, но накрая достигнаха същия опияняващ екстаз, както и по-рано.
Когато удоволствието постепенно затихна и дойде на себе си, Тес извърна глава и целуна рамото му.
— Мислиш ли, че едно или две денонощия ще са достатъчни?
— Вероятно не — отвърна той с усмивка. — Но това поне ще задоволи най-непосредствените ми нужди — тогава стомахът му изкъркори и той добави: — Май ще трябва да хапнем нещо преди да продължим с приятното си занимание — хвърли й палав поглед.
Тес се засмя, очите й танцуваха.
— Ако станеш по-издръжлив, аз със сигурност ще се изхабя до края на нощта.
Ник засия от удоволствие.
— Добре! Не искам съпругата ми да се оплаква от ненаситността ми на брачното ложе толкова скоро след сватбата.
Тес се изкиска, никога преди не се беше чувствала толкова щастлива. Представи си бъдещето с Ник до себе си като безкрайна златиста пътека, обляна със светлината на лятното слънце…
Беше такава късметлийка, помисли си тя внезапно, имаше повече късмет от Тереза. Внезапно потрепера и се изплаши, сякаш студена заплашителна сянка премина върху нея.
Ник беше станал и се обличаше. Тес се надигна разтревожено.
— Какво правиш?
Той й се усмихна, докато закопчаваше бричовете си.
— Обличам се, за да мога да отида до кухнята и да донеса нещо за хапване. Ти стой тук — няма много да се бавя, а като се върна ще продължим приятните си занимания…
Не се наложи да ходи чак до кухнята. Щом отвори вратата на стаята си, забеляза дървен поднос с няколко блюда и други дреболии. Вдигна единия капак и откри печено пиле, с наредени около него златисти картофчета, а под друг — пасти с крем. Като предположи какви вкусотии се крият под другите похлупаци, Ник се усмихна. Изглежда някой се беше сетил за тях и им бе осигурил среднощно пиршество. Понечи да вдигне подноса и забеляза две бутилки вино и сгъната бележка между тях. Взе я и прочете:
Тези двете, както и още няколко, бяха сложени в мазето в деня, когато се омъжих за дядо ти… Пазех ги за някой специален случай и изглежда той дойде.
Палас
По устните му пробягна тъжна усмивка и Ник поклати глава — колко бързо се разпространяваха новините в тази къща, с Тес едва бяха разкрили сърцата си един на друг и вече цялото графство знаеше. Той внесе подноса и остана доволен, че поне нямаше нужда да измислят някакво извинение — очевидно всички знаеха какво правят!
Освен, че се почувства малко неудобно, Тес много се зарадва на бележката от Палас. След като се насладиха на прекрасните ястия, я прочете за втори път и замислено каза.
— Наистина е нетърпелива да си има внуче, нали?
Тес седеше по средата на леглото, до кръста завита с чаршаф — меката светлина на свещта галеше гърдите й. Ник лежеше до нея и замечтано се беше загледал в същите тези малки гърди, но при думите й вдигна поглед към лицето й и повдигна едната си вежда въпросително.
— Нима не ти харесва идеята да имаме дете?
— О, не! Не е това — бързо отвърна Тес. При мисълта за дете, което расте в нея й стана приятно. — Исках да кажа, че за нея най-важното е да има внук, и ако не забременея веднага, ще се чувствам сякаш съм я разочаровала.
Долната му устна се изви в чувствена усмивка и Ник се протегна към нея. Целуна я нежно по рамото и каза.
— Тогава ще трябва да се постараем да забременееш колкото се може по-бързо, нали?
С мек блясък в очите тя погали тъмната му коса.
— О, да!
Отново се любиха и след това Тес заспа в прегръдките на съпруга си. Сънят не идваше при Ник и той остана да лежи в тъмното. Беше по-голям късметлия от дядо си. Не само, че имаше любовта на живота си, но не трябваше да напуска дома и да отиде на другия край на света, за да бъде с нея, оставяйки след себе си срам, мъка и скандал. Щях ли да взема друго решение, ако бях изправен пред същите обстоятелства като Бенедикт? Размърда се неспокойно — знаеше, че няма да позволи на нищо да застане между него и Тес. Ако признаваше това, защо тогава продължаваше да обвинява дядо си, че е последвал сърцето си? Намръщи се, не му хареса посоката, която мислите му бяха поели — искаше да мисли само за щастливото си бъдеще с Тес.