И тъй като не можа да отхвърли мислите за дядо си, най-накрая се измъкна от леглото. Облече си халата и излезе от стаята. Премина през тъмната и тиха къща и се насочи към кабинета си, за да вземе дневника. Върна се в спалнята, запали една свещ и я сложи до леглото, после легна до Тес и се усмихна като я чу да мърмори в съня си. За дълго остана загледан в профила й, в малкото носле и меките устни. Сърцето му щеше да се пръсне от всичката любов, която изпитваше към нея. Не, закле се той, никога нищо нямаше да застане между тях.
Неохотно извърна поглед от нея, облегна се на възглавниците и взе дневника. Умишлено не отвори на последните страници, не искаше все още да знае истинския край на историята — и без това завършваше трагично за баба му. Отгръщаше напосоки, докато нещо не привлече погледа му — реакцията на Бенедикт, когато научава, че Палас е бременна. Вече беше прочел за раждането на баща си и му беше интересно да разбере какво е мислел дядо му за пола на детето и как с нетърпение го е очаквал независимо дали е щяло да е момиче или момче. Ник четеше за напредващата бременност на Палас и нарастващата радост на дядо му към идващото дете, но и към самата му съпруга.
В дневника си беше описал с какво се занимава тя, как се усмихва, нежността й, сладкия й смях и за все по-голямата му наслада да бъде с нея, да я гледа, да се закача с нея, да я гали — колко много е започнала да значи за него…
Ник се намръщи. Беше съвсем очевидно, поне за него, че Бенедикт лудо се е влюбил в младата си съпруга. Изведнъж се сепна — в тези няколко страници, които описваха бременността на Палас, нямаше нито една дума за Тереза, нито намек, и Ник остана озадачен от този явен пропуск. Да не би да е пропуснал нещо? Вярно, че преди чете дневника напосоки, прескачаше напред-назад, понякога пропускаше страници, не следваше никакъв определен ред. Но не и тази вечер. Започна от момента, когато Палас обявява, че е бременна и проследи първите седем-осем месеца от бременността й… и през цялото това време Тереза въобще не се споменаваше. Дали пък Бенедикт не беше спрял да пише за тайните си срещи с нея?
Започна да прелиства назад, хвърляйки бегъл поглед на всяка страница. Първите месеци след сватбата му с Палас. Самата сватба. Нито дума за любовта му към друга жена. Въобще не споменаваше Тереза. Сякаш никога не е съществувала. Дневникът беше пълен с всекидневни неща, най-дълбоките чувства и мисли на дядо му, но нищо за Тереза. Как е възможно? Пръстите му бързо отгръщаха страниците, погледът му летеше по написаните думи и най-накрая го откри:
26 февруари, 1743 г.:
Току-що взех най-трудното решение в живота си, и въпреки че безмилостно ме натъжава, знам, че е правилно. Тереза, хубавото й лице е бледо и тъжно, теменужените й очи са пълни със сълзи, повдигна въпроса — с насрочената ми сватба за след два месеца не можем да продължаваме, както досега. Не можем отново тайно да се срещаме и да се любим. Никога.
И защо? Заради Палас. Тя не е виновна за това положение, и въпреки че можем да пренебрегнем насилствените й клетви пред Грегъри, не можем да се отнасяме така и с предстоящия ми брак. Вярно е, че поисках ръката ни Палас само, защото родителите ми и кралят настояваха, но все пак го направих. Палас е невинна. Тя е млада и красива, и както Тереза каза, не заслужава да има съпруг, който нощем се измъква, за да отиде при друга жена. Палас ми харесва и тя ще бъде моята булка, моята съпруга, дори и сърцето ми да принадлежи на друга. Трябва поне да й отдам уважението, което заслужава.
Не знам как за в бъдеще ще живея без Тереза, но тя беше права като твърди, че ако продължим да се виждаме скришом въпреки брака ми, ще се погубим и любовта ни ще се опетни. Упорито спорих с нея, но най-накрая тя ме накара да съзра истината в думите й — макар и тъжна.
Сърцето ме боли за Тереза, не само защото тя е единствената ми любов и никога вече няма да я държа в прегръдките си, но и защото, докато аз ще си имам нежна и сладка съпруга, тя все още е обвързана с онова жестоко чудовище, което разби живота ни. Тя ужасно го мрази, но и се страхува от него. Той я бие — тя не ми се оплака, но аз видях синините върху прекрасното й тяло — и непрекъснато я заплашва, че ще изпрати детето им, малко бебе, при някакви далечни роднини, ако тя не му се отдава. Тереза рядко говори за съвместния им живот, но от други научавам за дребнавата му злоба. Само веднъж ми разказа за нощите, когато трябва да търпи издевателствата му, как лежи и тялото й се тресе от отвращение. За нейно облекчение не я е докосвал от месеци, като предпочита да й се надсмива с други жени, да й показва, че не може да го задоволи в леглото. Много се смяхме на това, като знаем колко е страстна в моите ръце и как се наслаждавахме на нощите, прекарани заедно. Но това вече няма да се повтори. Тази вечер беше последната ни среща в кулата. И въпреки че няма повече да я държа в прегръдките си, не мога да спра да се тревожа за бъдещето й с онзи мръсник. Не мога да я спася — след като кралят ми забрани да убия Грегъри в дуел, не мога да сторя нищо, за да облекча страданията й.