Чувствам се виновен, че животът ми с Палас ще бъде толкова различен — знам, че тя ще ме направи щастлив, доколкото е възможно при тези обстоятелства. Обзема ме вина всеки пък щом се засмея на някоя удивителна постъпка на Палас или когато е казала нещо смешно. Не би трябвало да изпитвам удоволствие от сладкото момиче, което ще ми стане съпруга, и въпреки че сърцето ми копнее за Тереза, май е така и хиляди пъти се проклинам за това…
Никълъс се облегна назад. Сега поне знаеше защо толкова дълго Бенедикт не беше писал за Тереза — спрели са да се виждат. Но ако е било така, а това, което прочете само го потвърждаваше, защо тогава след някакви си двадесет месеца двамата избягват заедно като взимат и диамантите на Шерборн?
Първата следа, която го отведе към това, което може би се е случило, беше на страницата с дата 1 октомври 1744 г. — около две седмици преди Палас да роди:
Аз съм най-подлият мъж. Предадох не само себе си, но и скъпата си съпруга.
Бог знае, че не съм искал това да се сучи… но когато дойде бележката от Тереза, в която ме умоляваше да се срещна с нея още веднъж в кулата, не можах да й откажа. Кълна се във всичко, което ми е скъпо, че се срещнах с нея не за да опитам забравената сладост на тялото й — тя също нямаше това предвид. Тереза беше отчаяна — лицето й беше отслабнало, а под очите й тъмнееха кръгове — не можеше повече да понася това положение и се обърна към мен, за да й помогна да избяга от съпруга си. Какво можех да направя, освен да се съглася?
При първа възможност ще замина за Лондон и ще издействам визи за нея и детето й до колониите. Там ще е на сигурно и Грегъри няма да я открие. Не ме помоли за това, но аз ще направя необходимото и ще внеса на нейно име голяма сума, с която тя ще може да разполага. Ще й трябват пари, когато стигне в Новия Свят — не мога да понеса мисълта, че ще е сама далеч и ще се нуждае от нещо. И без това се чувствам ужасно, че ще поеме това несигурно опасно пътуване през океана и ще попадне в онзи непознат свят.
Решихме всичко това и се държахме както трябва; чак когато се разделяхме ни връхлетя онова чувство. Въпреки че копнеех да я докосна, не го направих, не исках да позволя на страстта да завладее душата ми, но се случи. Изглеждаше толкова тъжна, толкова отчаяна, че не успях да надвия желанието да я прегърна и да я утеша както можех. Кълна се, че исках само да я успокоя, но щом я докоснах, щом вдигна лицето си към мен, бяхме загубени… След това ни обзе такова разкаяние, такъв ужас, че сме изменили на себе си и на Палас, че сме се отдали на отчаяната слабост на плътта. Когато се разделихме, за първи път между нас имаше вина и дълбок срам.
И сега не мога да погледна скъпата си Палас в лицето без сърцето ми да се изпълни с болка и разкаяние. Тя носи моето дете, а аз се проклинам, че съм такъв страхлив развратник и отвътре ме изгаря фактът, че наруших обета си, почерних честта си и легнах с друга — независимо от обстоятелствата… Аз съм най-долният от всички мъже, но ще посветя живота си, за да не позволя на Палас да съжалява, че се е омъжила за мен. Никога вече няма да я предам, нито ще й причинявам болка. Заклевам се в живота си…
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Ник погледна дневника със съмнение, сякаш подозираше, че му играе някакви номера. Знаеше, че Бенедикт и Тереза са избягали заедно, и въпреки това думите на дядо му звучаха искрено.
Нетърпеливо прехвърли следващите страници. Пътуването до Лондон се отложило заради лошото време и раждането на сина му, и едва месец след онази среща с Тереза успял да замине. По това време на годината било трудно да извади визи за колониите — в края на октомври малко кораби потегляли на такова дълго пътуване. Но един кораб се забавил при товаренето и щял да тръгне след края на годината. Това била най-ранната дата, която Бенедикт могъл да уреди. Прекарал в Лондон две седмици и едва се бил прибрал вкъщи, когато разтревожена слугиня тайно му предала бележка от Тереза, изпълнена с още повече страх и отчаяние.
Срещата отново се състояла в кулата. Бенедикт бил потресен не само от очевидно влошеното психическо и физическо състояние на Тереза, но и от новините, които му носела. Тя била бременна. С неговото дете! Със сигурност не би могло да е на Грегъри — не я бил докосвал от шест месеца. Не била на себе си, ужасена, че съпругът й подозира — бил я видял два пъти да повръща, а миналата вечер с хладен тон направил забележка за липсата й на апетит. Трябвало веднага да избяга от него! Ако със сигурност знаел, че носи дете, щял да я убие. Налагало се да тръгне сега, не можела да чака до януари.