— Разбира се, че и тя ще научи — внимателно започна той. — Щом открия тялото му — и това на Тереза, смятам да й дам дневника и да й разкажа всичко.
Тес изсумтя.
— Да, предполагам, но не искаш нито тя, нито някой друг да знаят точно сега, а аз ще кажа всичко, ако не ми дадеш думата си, че няма да ходиш сам в имението Мандъвил — в очите й се четеше ужас. — Авъри би те убил, ако има тази възможност — знаеш го. — После промърмори. — Ник, не искам да ти се случи нещо — обичам те и най-вече не искам историята да се повтаря.
Ник въздъхна. В думите й имаше голяма доза истина и той се умълча. Инстинктът му напираше за незабавно разкриване на съдбата на дядо му, но той разбра, че не може просто да възседне коня си и да препусне към Мандъвил.
— Май ще трябва да изчакам Авъри отново да замине за Лондон или на посещение при приятели — замислено изрече Ник. — И за да те успокоя, когато слезем в тунелите ще имам нужда от помощта на лелите и чичовците ти… В деня, когато решим да слезем, леля ти Мег може да прави компания на баба ми, докато всички ние отидем в имението уж да вземем някои от личните ви вещи, които Авъри не е изпратил. — Тук Ник спря, за да премисли плана си от всички страни. — Слугите в имението не би трябвало да ни създават грижи. Все пак преди около седмица това беше домът ти. При всички случаи трябва да внимаваме с Лоуъл и Колмън, но съм сигурен, че ще се справим с тях. Другите слуги без съмнение ще се радват да те видят. — Усмихна й се. — Ще си помислят, че сме полудели като им кажем, че искаме да отворим и разгледаме подземията, но няма да имат никакви възражения. Ако все пак се опънат, с Хети ще успеете да ги придумате. Колкото до разбиването на тухлите, с братята Рокуел доста ще се поизпотим — можем да вземем някой от слугите да ни помогне. Съмнявам се, че има много тунели — вероятно не повече от пет-шест. Няма да ни отнеме кой знае колко време да намерим онова, което търсим. Е, какво мислиш? Дали ще стане? Имам ли вашето одобрение, госпожо?
— Ами ако Авъри се върне неочаквано? Да предположим, че се случи най-лошото и ни завари в подземията?
Ник изсумтя.
— Тес, много хора ще знаят къде сме и дори да му се иска да ни убие, ще му е трудно да се справи с петима ни.
Тес се намръщи. Ник беше прав, а и планът й харесваше, но все пак се тревожеше.
— Нима ще кажеш на всички други за дневника, освен на баба си?
Ник поклати глава.
— Не. Ще им съобщя само какво подозирам. Не е нужно да знаят точно откъде към направил заключението, че Бенедикт и Тереза никога не са напуснали имението Мандъвил.
Дълго време обсъждаха положението и търсеха слабите места в плана на Ник. Едва когато часовникът удари три и Тес уморено се протегна, приказките им замряха. Не след дълго и двамата спяха дълбоко.
Излязоха от спалнята към единадесет преди обяд. Още на стълбите забелязаха, че в къщата кипи голямо оживление. Слугите сновяха насам-натам и изнасяха навън куфари и кутии. Какво, по дяволите, става тук?, зачуди се Ник.
Точно тогава Рокуел излезе от сутрешния салон.
— Баба ти реши, че трябва да заминем за Корнуол, да оставим двама ви насаме. Каза, че щом не сте отишли на меден месец най-малкото ви трябват роднини, които да се мотаят наоколо. Искало й се отново да посети къщата на Рокуел — не била ходила там от години. Добре, че станахте — настоява да тръгнем след час.
Ник и Тес си размениха разтревожени погледи. При други обстоятелства биха се радвали да останат сами, но най-важното за тях беше да открият какво се е случило с Бенедикт и Тереза. Напоследък на Ник често му се искаше да ги няма, но сега точно имаше нужда от тях тук!
Остави Тес с Рокуел и отиде да търси баба си. Намери я в стаята й, където весело се разпореждаше при подреждането на последния сандък, който смяташе да вземе със себе си. Изглеждаше в отлично настроение, очите й блестяха, а лицето й се смееше.
— Как не се сетих за това по-рано — възкликна Палас, след като се поздравиха и Ник й благодари за снощното угощение. — С Тес имате нужда да останете сами. Всичко е решено — двамата ще дойдете в къщата на Рокуел за Коледа и после след началото на годината всички ще се върнем тук.
Ник беше забравил, че въпреки крехката си фигура, когато баба му си науми нещо е по-лесно да спреш нападението на цяла армия, отколкото да я разубедиш. Той опита. Постара се колкото можа — очароваше я, ласкаеше я, закачаше се, но тя само му се усмихваше.
— О, що за глупост! Знаеш, че съм права. Много по-добре ще е цялото имение да е на ваше разположение през първите няколко седмици от брака ви. Ще трябва да търпиш мен и лелите й достатъчно дълго, след като се върнем.