За момент Ник промени темата.
— Нямаш нищо против лелите да живеят тук, в Шерборн?
— Разбира се, че не! Хети е толкова мила — винаги е весела и внимателна, а с Мег имаме много общи неща. Докато не се появи тя, не знаех колко ми липсва компания на моята възраст. Атина се стараеше, но… — усмивката й изчезна и очите й се напълниха с болка.
— Разстроена ли си от това, че с Атина не можем да живеем под един покрив?
Тя поклати глава.
— Снощи, когато ми разказа как е протекъл разговорът ви, се разтревожих. Винаги съм се надявала, че двамата ще смекчите различията си, но виждам, че пропастта помежду ви е твърде голяма. Мисля, че решението ти Атина да живее в Доуджър Хаус вероятно е най-добро за всички ни — в очите й проблесна надежда. — Кой знае, щом няма да сте близо един до друг през цялото време, може и да оправите отношенията си.
Ник не искаше да я обезсърчава, целуна я по меката буза и промърмори:
— Може би. Никой не знае.
Беше явно, че дори да й каже за дневника, нямаше да я разубеди. След като беше решил да запази в тайна дневника, докато не разбере дали подозренията му са верни или не, Ник трябваше благородно да се предаде. Напомни си, че всъщност няма значение — и без това се налагаше да изчакат, докато Авъри напусне имението, а кой знае кога щеше да стане това. Ник беше замислил да изпрати неотложно съобщение на Авъри от Лондон, в което да се изисква незабавното му заминаване за града, за да ускори нещата, но за съжаление идеята му трябваше да почака малко. Дядо му беше изчезнал преди около седемдесет години и освен Палас всички очевидци бяха мъртви — нямаше никакво значение, ако изчакаха още малко. Авъри без съмнение се беше прибрал вкъщи за през зимата, така че чак след края на годината щяха да имат възможност да влязат в подземията. В този случай наистина нямаше значение, че другите заминават за Корнуол. Не му се чакаше, но си каза, че трябва да е търпелив.
Все пак направи още един опит. Завари Рокуел в игралната зала и му подхвърли небрежно.
— Е, след като така безцеремонно ме зарязвате, предполагам, че сам ще трябва да продължа проучването на подземията на кулата. Надявам се само да не попадна на завърналите се контрабандисти…
Рокуел го изгледа разтревожен.
— Виж, Ник… — започна той колебливо, — идеята не ми се струва много добра. По-добре изчакай, докато се върнем след края на годината. — След миг като че ли го озари някаква идея, сините му очи светнаха и той добави: — Освен това ти сам каза, че трябва да им дадем време да си помислят, че мястото наистина е изоставено и да се върнат. Трябва да изчакаме — ти сам го каза!
Ник тъжно се усмихна. Рокуел беше прав. С Тес бяха изоставени и сами щяха да се разполагат в имението Шерборн — независимо дали им харесваше или не. И все пак, колкото повече си мислеше за това, му се струваше, че идеята не е чак толкова лоша…
Можа да остане с Тес насаме за минутка и да й разкаже как стоят нещата. Също като него и тя искаше незабавно да тръгнат на разузнаване, но се съгласи да изчакат. Със сигурност нямаше да го остави сам да се промъква в подземията на имението Мандъвил!
Не след дълго се появи Атина, която разбрала за неочакваното заминаване на баба си, идваше да се сбогува. Двамата с Ник се поздравиха студено, но под зоркия поглед на Палас бяха невероятно учтиви един към друг. Когато миналата вечер обсъждаха плана, поканиха и Атина да се присъедини към тях, но тя отказа. Трябвало й време да се устрои в новия си дом, преди да предприеме дълго пътуване до Корнуол.
На Палас не й се искаше да оставя Атина, като имаше предвид отношенията им с Ник — кой знае какво можеше да се случи между тях, докато нея я нямаше да ги омиротворява? Но реши, че двамата ще трябва сами да се справят.
И така около един следобед Ник, Тес и Атина махаха за довиждане на останалите. Като ги гледаше как се отдалечаваха по пътя, каретата и фургона, натоварен догоре с багаж, Тес почувства силна болка. Дали не трябваше да им разкрият каквото знаят? Внезапно осъзна, че с Ник оставаха сами и с тайна, останала неразгадана почти седемдесет години, и ако нещо им се случеше…
Точно тогава към тях се приближи Атина. Тес усети как Ник се стегна, но стисна ръката му и приятелски се обърна към зълва си.
— Напоследък ти се струпаха доста неприятности, ядосана ли си?
Атина се усмихна. Нещо в тъмнокафявите й очи, същите като на Ник, накара Тес да се почувства неудобно.
— Ядосана? — спокойно попита Атина. — О, не, скъпа, не. Всъщност нещата не можеха и да се развият по-добре! Само си помисли, двете ще можем да се опознаем без останалите да се мотаят наоколо. С нетърпение очаквам да те разведа из Доуджър Хаус. Ще си прекараме толкова добре!