— Възможно ли е да си се примирила с това, че се премести в Доуджър Хаус? — сухо попита Ник.
— О, да! — измърка тя в отговор: — Наистина е за добро — винаги съм обичала правото си на лична свобода и самостоятелност, така че да имам цяла къща на мое разположение е направо чудесно. — После се поколеба, изглеждаше разкаяна, и бързо каза: — Ник, надявам се да ме извиниш за избухването снощи. Казах неща, които не трябваше и за които сега съжалявам. Ще ми простиш ли? Не искам да съм в обтегнати отношения нито с теб, нито със съпругата ти. Защо не се опитаме да се помирим? Може би, ако се постараем, докато баба ни я няма, ще успеем да изгладим разногласията си.
Извинението звучеше добронамерено и Ник не можеше да не го приеме. Измърмори нещо учтиво в отговор и дори успя да се усмихне когато Тес покани Атина да поязди с тях утре следобед. След няколко минути тя си тръгна. Докато се отдалечаваше на коня си, Ник подозрително я гледаше с присвити очи. Въпреки добрите й намерения, Атина сигурно замисляше нещо.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
Въпреки подозренията си, в следващите дни Ник не можеше да упрекне Атина за нищо. Изглежда се привърза към Тес, възхищаваше се на някои неща, които беше донесла в новия си дом и я канеше да й гостува в Доуджър Хаус. И след като къщата се намираше само на една миля надолу по пътя, Ник не можеше да има никакви възражения. Но в тези редки следобеди, когато Тес преминаваше гъстата гора, за да прекара известно време с Атина, Ник се чувстваше особено неспокоен. Не знаеше защо, но винаги настояваше Тес да взима със себе си двама слуги, които имаха заповед да не се връщат в имението Шерборн без господарката си. Тес му се подиграваше за прекомерната загриженост, но когато й напомни за скорошното, почти фатално, нападение, тя се съгласи.
Ноември ги зарадва с хубаво време, имаше само няколко дъждовни дни. Прекарваха чудесно. Въпреки че с Атина се виждаха често, имаше дълги часове, когато оставаха сами и се отдаваха на магията на любовта. След около месец, когато наближаваше декември, Ник стигна до заключението, че баба му е била права като е решила да ги остави сами. Имаше дълги страстни нощи, когато опознаваха телата си, и мързеливи следобеди, които, ако времето им позволяваше, прекарваха като се мотаеха из обширните земи на графство Шерборн. Стояха часове наред в библиотеката пред пращящия огън в камината, четяха, разговаряха и все по-дълбоко се влюбваха един в друг.
Когато новината за брака им се разпространи, трябваше да приемат обичайните поздравления. Земеделецът Фрамптън дойде да ги посети, както и адмирал Брайтънинг със съпругата си, и лорд и лейди Спенсър. Всеки ден пристигаха и купища с поздравителни картички.
Въпреки че се наслаждаваше на компанията на съпругата си и с всеки ден се чувстваше по-щастлив, Ник не забравяше ужасната тайна, която лежеше погребана в подземията на имението Мандъвил и чакаше да бъде разкрита. Толкова много искаше да се вмъкне там, че дори му хрумна да се измъкне скришом от Тес и сам да отиде на разузнаване, но разумът му надделя само при мисълта, че при завръщането му ще го посрещне една разярена жена с гневни очи. Към това можеше да се прибави и фактът, че не издържаше дълго без нея. В случаите, когато посещаваше Атина, той обикаляше напред-назад из кабинета си и нетърпеливо очакваше момента, когато ще чуе гласа й в коридора. Призна си, че е напълно увлечен и без съмнение дълбоко влюбен в Тес, но това ни най-малко не го безпокоеше.
От време на време се сещаше и за неуловимия мистър Браун, но докато контрабандистите не се завърнеха в кулата, не можеше нищо да направи. Понякога се опасяваше, че мистър Браун повече няма да се появи.
Дневникът и тунелите заемаха голяма част от мислите и на двамата. Непрекъснато говореха за това и чакането ги правеше все по-нетърпеливи.
От изолацията им произлезе и друго хубаво нещо — Ник и Атина започнаха да се опознават. За своя изненада Ник откри, че сестра му е забавна компания. Изглежда успяха да постигнат примирие, което предвещаваше добро бъдеще. Ако някой сега ги видеше отстрани не би се досетил за предишната дълбока неприязън помежду им. В началото бяха сковано-учтиви един към друг. Но в следващите дни и двамата се отпуснаха и Ник започна да вижда в сестра си някои от добрите качества, които баба му на няколко пъти беше изтъквала. Дори започна да харесва острия ум на Атина и да се забавлява, но някаква част от него предпазливо стоеше настрана от нея.
Преместването в Доуджър Хаус изглежда беше поохладило яда на Атина и тя почти бе овладяла омразата си към него; фактът, че се държеше толкова приятелски със съпругата му, караше Ник да я възприема по-снизходително и да иска да разшири дружбата им. Уважаваше правото им на интимност и не се мотаеше из къщата непрекъснато, но все пак ги посещаваше често, така че беше неизбежно да разбере на дневника.