— Можеш ли да го накараш да направи това за теб, без да повдигнеш любопитството му?
Атина се усмихна невинно.
— Знаеш, че Джон е доста увлечен по мен — вярва на всичко, което му кажа. Ще се придържам към нашия план и ще му кажа, че Тес много иска да вземе някаква брошка от майка си, но не желае да рискува да попадне на Авъри. Няма да му е трудно да разбере кога точно е заминал и колко слуги са останали там.
Ник не се съмняваше в успеха на плана, не можеше и да предложи по-добър, но все пак… Отхвърли чувството на несигурност и се присъедини към начинанието.
Ако преди бяха нетърпеливи, то времето между вторник и петък им се стори безкрайно, докато чакаха нещата да влязат в ход. Когато Атина се появи в петък сутринта с усмивка на лицето, знаеха, че Авъри е заминал.
Тримата останаха сами в библиотеката и като свали кожените си ръкавици и шапка, Атина каза:
— Заминал е вчера следобед. Камериерът му е тръгнал с него, а на иконома и на повечето слуги е дал отпуск до началото на новата година. Останали са само няколко стари прислужника, които да поддържат имението, докато той се върне.
— Значи този следобед можем да пристъпваме към действие? — каза Тес. Очите й блестяха от вълнение.
Атина бавно кимна и за първи път Ник забеляза известно униние в нея. Извивката на устните й беше решителна и той се почуди на слабия проблясък на съжаление в очите й.
— Какво има? Да не би да си променила решението си? — тихо попита той.
Атина си пое дълбоко въздух и огледа богато мебелираната стая, в която се намираха. Най-накрая се обърна към него и като го гледаше право в очите, твърдо каза.
— Не, не съм. Всичко ще стане както е планирано.
След това Атина тръгна, обещавайки да се върне в уговорения час — два следобед.
Тес беше толкова възбудена, че дори подразни Ник.
— Това е много по-вълнуващо, отколкото да проучваш тунелите под кулата. Умирам от нетърпение да разбера дали подозренията ти са верни — и добави вече по-спокойно: — Знам, че ще е зловещо и тъжно, но толкова се радвам, че ще бъда с теб, когато разберем какво в действителност им се е случило — отхвърли мрачните си мисли и весело се усмихна. — Няма само на теб да се падат всички приключения!
Мислите на Ник бяха някъде другаде и той й отвърна небрежно като се извини за момент под предлог, че иска да поговори с Лъвджой, който беше горе в стаята му. Като затвори вратата зад себе си, Ник започна направо.
— Май постъпвам адски глупаво, стари приятелю. Все пак не мисля така, а и не бих рискувал и косъм да падне от косата на Тес, но бих се почувствал по-добре, ако знаех, че ти си в течение на това, което сме замислили.
Лъвджой го погледна право в очите и остави настрана сакото, което четкаше.
— А сега пък в какво сте се забъркали? Ник слабо се усмихна.
— Не съм сигурен. Не би трябвало да има опасност, иначе нямаше да вземам съпругата си. Струва ми се, че колкото повече остарявам, ставам по-предпазлив — и той извади дневника от джоба на сакото си, подаде го на Лъвджой и бавно каза: — Пази го. И ако нещо ми се случи, го дай само на баба ми. С жена ми и Атина отиваме в имението Мандъвил днес следобед. — При изненадата на Лъвджой Ник добави: — О, не се безпокой — баронът няма да е там. Искаме да разкрием една тайна и ще отидем на разузнаване в подземията на имението. Ако с госпожата не се върнем до седем часа тази вечер, искам ти и няколко слуги да дойдете в Мандъвил да ни потърсите. Независимо какво ще ви кажат, не напускайте това проклето място без нас двамата.
Лъвджой изглеждаше много обезпокоен.
— Подозирате, че може да е капан?
Ник поклати глава.
— Не съвсем. Просто не искам да поемам никакви рискове.
— Не може ли да се откажете? — тихо попита Лъвджой.
— Не. Трябва да разбера истината за… някои неща.
Остави камериера и се приближи до гардероба, който заемаше една от стените на спалнята му. Порови се малко и най-накрая откри това, което търсеше — малък пистолет и дълъг нож. Ловко пъхна ножа в ботуша и скри пистолета в джоба на сакото си.
— Ето, в случай, че ни чакат някакви изненади и аз ще имам няколко.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Времето минаваше, но безпокойството на Ник не намаля и той направи последен опит да разубеди Тес да идва с него в Мандъвил. Тя го изслуша тихо и накрая спокойно каза.
— Наистина ли мислиш, че ще се справиш в Мандъвил без мен? Или че ще те пусна сам, особено след като имаш съмнения относно искреността на Атина?
Ник се почеса по врата.
— Не че не й се доверявам — раздразнено отвърна той. — Просто ми се струва, че всичко се уреди твърде лесно. — Усмихна се тъжно на Тес. — Не забравяй, че тези последни седмици са единственото време в живота ми, през което с нея сме се понасяли горе-долу. Непрекъснато си повтарям, че тя се е променила — може би и аз съм се променил, но това не ми вдъхва особено доверие. И все пак, освен ако си помисля, че сестра ми няма наум моята и твоята смърт — не мога да дам смислено обяснение за чувствата си.