— Затова реши да го убиеш.
Атина кимна.
— Но съвсем неотдавна. За известно време всичко беше наред и разбира се, когато започнахме да пращаме информация за Франция, Авъри се замеси толкова, колкото и ние — вече не можеше да ни предаде без да натопи и себе си. Но с Джон искахме да се откажем, а Авъри — не. — И погледна Тес. — Ако се беше оженил за теб, щеше да е доволен и съгласен всичко да приключи. Но винаги съществуваше опасността, че ще изхарчи и твоето състояние, и че в един момент ще се обърне към нас да подновим операцията или за да ни изнудва. Не можехме да го оставим жив.
— А ние какво общо имаме с това? — настоя Тес, теменужените й очи бяха изпълнени с гняв. — Защо ще ни убивате? Нищо не сме ви направили!
— Тук вече грешиш — намеси се Фрамптън. — Престоят ти в кулата ни създаде доста неприятности! Трябваше да те изкараме оттам, въпреки че тогава нито аз, нито Атина, знаехме коя си — мислехме, че си поредното момиче на Ник.
— И затова се опитахте да я убиете, за да ме накарате да напусна кулата — изръмжа Ник.
Тес ахна, но Атина не й обърна внимание, а високомерно подхвърли:
— Както казах — винаги си бил досетлив.
Тес погледна с ужас първо Атина, а после и Фрамптън.
— Значи вие се опитахме да ме удушите? — извика тя. — И се борихте с Алекзандър?
— Наскоро ти се размина няколко пъти, скъпа — студено отвърна Атина. — Ако този глупак беше направил това, което му казах, щеше да умреш през нощта, в която срещна контрабандистите и… мистър Браун — и тя им се поклони. — На вашите услуги — да се представям за мъж се оказа доста практично, но боя се, че е време мистър Браун да изчезне завинаги. И за да отговоря на въпроса, който напира да изскочи от устата ти, братко, да — аз бях тази, която те удари в мазето онази нощ.
Атина стисна по-здраво пистолета си.
— А колкото до съпругата ти, май щеше да е по-добре, ако Фрамптън ме беше послушал онзи път — чертите на лицето й се стегнаха и в очите й се появи неспокоен блясък. — Вече няма къде да избягате — стоите между мен и нещо много ценно — имението Шерборн. Искам онова, което трябваше да е мое, ако се бях родила момче — Шерборн и състоянието, което върви с него. Със смъртта на Ник титлата няма да бъде продължена, но всичко ще бъде мое — както трябваше да е от самото начало!
— Брат ти не е стиснат — бързо каза Тес. — Сигурна съм, че ще увеличи издръжката ти колкото пожелаеш… няма нужда да ни убиваш, за да получиш това, което искаш — това беше отчаян ход и на Тес много не й се вярваше, че Атина ще го вземе под внимание, но все нещо трябваше да направи.
Атина кисело се изсмя.
— И как, скъпа, ще обясним на другите смъртта на Мандъвил? Или това ще остане малката ни тайна? Ами пренасянето на информация? А може би вие с Ник ще се престорите, че нищо не е станало?
Тес болезнено преглътна. Не искаше да свърши като Бенедикт и Тереза. Рискува с друг трик.
— Как уговорихте Авъри да се съгласи с плана ви да ни примамите тук долу? Трябва да ви е помогнал, в противен случай слугите нямаше да са в отпуск и вие нямаше да можете да разбиете тухлената стена.
Атина присви устни.
— Планът ми веднага му хареса. Беше заинтригуван да узнае дали подозрението на Ник за Бенедикт и Тереза е вярно, а колкото до останалото… той знаеше, че само Ник ще умре днес и че отново ще се опита да се ожени за теб, в което аз го насърчавах. Казах му, че ще ти отвлека вниманието, за да може Ник сам да слезе в подземията. Планът беше Авъри и Фрамптън да се скрият долу по-рано и когато Ник пристигнеше, щяха да го изненадат и заловят. После щом преценях, че е минало достатъчно време да убият Ник и да се скрият, ние с теб, Тес, щяхме да слезем в подземията и да видим, че се е случила още една ужасна трагедия. След като си тръгнехме с разбити сърца, за да кажем на другите, те щяха да излязат отдолу след нас и да се измъкнат — Джон към дома си, а Авъри към Йоркшир. Никой нямаше да разбере, че той има нещо общо със смъртта на Ник.
— Ами дневникът? — рязко попита Ник. — Толкова ли си жестока, че щеше да скриеш истината за Бенедикт от Палас?
Атина въздъхна.
— Исках баба да го прочете… след като, разбира се, внимателно го прегледам и променя някои части. С вашите тела тук долу не мога да я оставя да разбере какво наистина му се е случило, но искам да знае, че я е обичал и не е планирал да избяга с Тереза. От това, което ми каза, той често го е споменавал и ако отстранях епизодите за подземията, щеше да е безопасно да й дам да прочете дневника.
— Ако го намериш — провлачено изрече Ник, като отчаяно се бореше за време.