Атина изморено се усмихна.
— Ще го намеря. Подозирам, че си го дал или на Лъвджой, или на Лайдлоу да ти го пазят. След всичко, което направих досега, още едно убийство няма да има значение.
— Толкова ли е важен за теб Шерборн? — настоя Тес ядосано. — Толкова важен, че ще убиеш собствения си брат, за да го имаш? Ами Палас? Казваш, че я обичаш, но как можеш да й причиниш такава мъка? Тя обича Ник!
Атина присви устни.
— Каквото и да кажеш, няма да променя решението си!
Въпреки първоначалното й спокойствие, когато Тес погледна Ник по лицето й се четеше пълно отчаяние. Дали все пак нямаше да умрат като Бенедикт и Тереза? Не й се искаше да го повярва нито за миг, и въпреки че усещаше присъствието на Тереза, която сякаш й шепнеше да не се предава, Тес се изплаши.
Потъмнелият поглед на Ник срещна нейния и той стисна ръката й. Гледаха се така за миг и после Ник бързо стрелна с поглед фенера в другата й ръка. Сърцето на Тес подскочи. Ник отново бързо погледна към фенера и леко кимна към Фрамптън.
Всичко това трая само няколко секунди, но Тес веднага разбра какво се иска от нея. Не бяха напълно беззащитни — все пак имаха фенерите! Единствената светлина в подземието! Сърцето й заби силно, пое си дълбоко въздух и когато Ник изведнъж стисна ръката й, Тес бързо хвърли фенера си към Фрамптън.
В същия миг фенерът на Ник излетя към главата на Атина и той веднага дръпна Тес на земята, за да я спаси от изстрела, Фрамптън извика, когато фенерът го удари по гърдите и залитна назад. Атина въобще не погледна към него и гъвкаво избегна фенера на Ник, който се търкулна в кладенеца. Скри се в близкия тунел и стреля по посока към Ник, тъй като предишният й куршум се удари в стената зад него.
В тъмнината Ник се приведе над Тес, за да я защити. Не виждаше къде е Атина, а Фрамптън се открояваше ясно — дрехите му бяха в пламъци.
— За бога, Атина, помогни ми! — крещеше неистово той. — Целият горя!
Бясно тупаше с ръце ризата и сакото на гърдите си — неприятният мирис на изгорели дрехи се сля с този на барут. Фрамптън беше като полудял — мяташе се бясно, викаше и молеше Атина да му се притече на помощ. От ужас се хвърли на пода и започна да се търкаля, без да подозира колко е близо до огромната дупка на кладенеца.
От мястото си на пода Тес с ужас наблюдаваше как Фрамптън се гърчи близо до ръба на кладенеца. И то се случи — една секунда беше там, а на следващата тялото му вече летеше надолу в кладенеца — крясъците му продължително ехтяха в подземието. После стана много тихо и тъмно — само мъждукащият фенер на Тес разсейваше мрака. Ник внимателно се ослушваше за някакъв звук от Атина, но нямаше нищо — само оглушителна тишина.
Тес бавно седна. Усещаше нечие присъствие, но определено не това на Атина… Затаи дъх. Знаеше, че е лудост, но изведнъж й се стори, че само тя и Ник са останали живи там долу…
Нещо хладно я погали по бузата и тя изпищя, но не беше наистина изплашена — тази ласка, така мимолетна, съдържаше нежност и силна привързаност и Тес неочаквано се просълзи.
Ник беше обзет от същото чувство, което държеше Тес в плен. Не можеше да го обясни, но инстинктивно разбра, че Атина не представлява вече опасност и че нещо друго, някаква неназовима сила се движеше в сенките около тях. По-рано, когато Атина се скри в един от тунелите, Ник можеше да се закълне, че минута по-късно е чул звън от шпага, но си помисли, че само така му се е сторило. Все пак усещането си оставаше. Някой друг беше там с тях, присъствие, което нямаше да им стори нищо лошо…
Ник предпазливо се изправи като държеше пистолета си готов и подаде ръка на Тес. Направи й знак да го последва, завиха зад една стена, като преминаха предпазливо край кладенеца, в който Фрамптън беше паднал.
Ник се поколеба за момент, после пристъпи напред и вдигна фенера на Тес. Там беше празно. Ако Атина още беше тук защо не стреляше? Дали не беше избягала в суматохата?
Тес интуитивно усети, че Атина е още в подземията. Тя беше още тук с тях.
— Тя е в мазето… с тях — промълви тя и се изненада. Откъде ли можеше да знае това?
Придвижиха се тихомълком и стигнаха до средното мазе. Осветиха го с фенера и веднага зърнаха струпаните кости, обвити в парцали от сатен и кадифе. Нямаше съмнение, че това са останките на Бенедикт и Тереза. От положението на скелетите беше ясно, че са умрели прегърнати. Тереза беше седнала на каменната пейка до стената, а Бенедикт беше коленичил до нея, положил глава на скута й. До краката на Бенедикт, блещукащи като звезди на слабата светлина, лежаха диамантите на Шерборн…
Тес се разхлипа и Ник я прегърна силно.
— Недей да плачеш, съкровище. Умрели са преди толкова време…