Не можа да каже нищо повече, само силно я притисна към себе си. Бяха толкова погълнати от мъката си, че едва когато се обърнаха да излизат, светлината от фенера освети другия обитател на това влажно и мрачно мазе. В срещуположния ъгъл видяха Атина, или по-точно, тялото й. След миг Ник установи, че е мъртва. Нямаше никакви следи, но очите й бяха широко отворени, на лицето й беше изписан ужас, на пода до краката й лежеше пистолетът, а върху него една шпага…
ЕПИЛОГ
E>
P>
Тя идва, моята скъпа и единствена;
Има ли по-ефирна походка,
Сърцето ми ще я чуе и ще затупти,
Има ли пръст във вечното ложе;
Прахът ми ще я чуе и ще затупти,
Нищо, че съм лежал мъртъв цял век;
Ще се сепна и ще потръпна под краката й,
И ще разцъфна в лилаво и червено.
P$
@ „Алфред“, лорд Тенисън, Мауд, част I, стих II
E$
Времето през целия септември на 1812 г. беше прекрасно. Всъщност… замечтано си помисли Тес като погледна заспалото бебе, което беше гушнала, …цялата година беше чудесна. Дори новините от континента бяха добри — през юни сър Артър Уелсли и войските му бяха атакували Саламанка в Испания и бяха разгромили противниците. Лошо беше единствено това, че същия юни американците обявиха война на Британия, но тези събития бяха далеч от Тес през онзи следобед, докато седеше под сянката на дебел дъб и гледаше сина си Бенедикт на шест седмици, който кротко спеше.
Спокойствието й внезапно се изпари като си спомни ужасните моменти в подземията и потрепера. Времето почти беше заличило ужаса от онзи следобед, но от време на време Тес си спомняше колко близко до смъртта бяха с Ник.
Забавиха се там, колкото да открият тялото на Авъри в един от тунелите — Фрамптън поне го беше убил бързо като му беше извил врата. С трима мъртъвци се оказваха в доста опасно положение — дали да кажат истината или да измислят някоя достоверна история? Решиха, че от чистата истина няма да има никаква полза — само голям скандал и още повече болка за Палас. Историята, която измислиха преди да излязат от подземията беше доста слаба, но им вършеше добра работа. За да е достоверна само трябваше да хвърлят тялото на Авъри в кладенеца при Фрамптън, както и пистолета на Атина.
Няколко часа след като се върнаха в Шерборн Ник разказа всичко на местния съдия сър Чарлз Уедърби как е намерил дневника и защо е подозирал, че дядо му никога не е напуснал имението Мандъвил. Разказа му още и как преди няколко дни с Атина са отишли при Авъри за съдействие като пропусна да спомене за въодушевлението на Авъри да разгадае мистерията около отдавнашното изчезване на лорд Шерборн и лейди Мандъвил. Без да се колебае стигна до момента как същия ден всички — Авъри, Атина, Фрамптън, Тес и той — бяха открили тухлената стена и разбили дупка в нея. След това историята ставаше доста по-заплетена, но Ник самоуверено стигна до края.
Нещастията започнали щом слезли в подземието: един от фенерите, Ник не можа да обясни на учудения Уедърби точно как, неочаквано подпалил дрехите на Фрамптън. В ужаса си Фрамптън се хвърлил на пода и започнал бясно да се търкаля. Авъри и Ник незабавно му се притекли на помощ като Авъри безстрашно се хвърлил върху крещящия Фрамптън и неизвестно как, Ник отново не можеше да обясни точно как, в суматохата двамата полетели в кладенеца. Трагичен инцидент! Но предстояло нещо още по-ужасно.
Горката му сестра Атина била като вцепенена, нервите й били изопнати до крайност и случайно залитайки, се озовала в тунела, където се намирали останките на Бенедикт и Тереза. Ужасяващата гледка на купчината кости трябва да я е довършила след трагичната смърт на мъжа, когото обичала. Надала писък и Ник се затичал към нея, но я открил мъртва на пода. Сигурно сърцето й просто било спряло.
Ник разказа тази история на сър Чарлз в библиотеката на имението Мандъвил. Тес била твърде разстроена, за да говори за ужасните събития и се прибрала в Шерборн. Когато най-накрая Ник свърши, Уедърби, доста по-проницателен и умен, отколкото го мислеха, го изгледа продължително.
Точно когато Ник си помисли, че всичко е изгубено. Уедърби кимна с плешивата си глава.
— Трагична история. Толкова тъжна. Познавах Фрамптън от години. Странен човек беше… А за вас доста съм слушал — все добри неща. Хората смятат, че ще се справите и ще се отнасяте добре с тях. Хубаво е, че отскоро вие дърпате юздите на графство Шерборн — довърши портвайна, който Ник му беше предложил, прокашля се и строго добави: — Винаги високо съм ценял скъпата лейди Шерборн. Преживяла е голям скандал и мъка. Не е нужно да прибавяме още към това.