— Какво искате да кажете? — запита Мег без заобикалки, докато здраво стискаше едната ръка на Хети.
Вече загърбил всяка учтивост, Авъри изкрещя:
— Имам предвид това, което ми сипахте във виното снощи и липсата на племенницата ви. Заповедта ми се отнасяше до всички дами.
— Тес не се чувства добре, не може да става от леглото — отвърна Хети.
— Така ли било?
— Да, защо да ви лъжем? — смело настоя Мег.
— Защо ли, наистина — сухо каза Авъри.
Остави ги за момент и отиде до въжето, дръпна го, за да извика някой слуга. Лоуъл се отзова почти веднага.
— Изпълни ли заповедите ми? — попита Авъри направо иконома.
По строгото лице на Лоуъл се плъзна не много приятна усмивка.
— Да, сър — отвърна той и погледна към двете дами. — В стаите им няма никой. Празни са. Пиленцето не е нито в къщата, нито в конюшните. Изчезнала е.
— О, а погрижи ли се за всичко останало?
Лоуъл кимна смирено.
— Освен мен и Колмън, всички слуги са пуснати в отпуск, който вие бяхте така добър да им дадете.
Тръпки полазиха по гърбовете на двете жени от усмивката на Авъри.
— Благодаря ти, Лоуъл. Това е всичко.
Авъри изчака икономът да затвори вратата зад гърба си, преди да се обърне към лелите.
— А сега… — студено продължи той — …надявам се да ми кажете какво точно се случи снощи и къде е скрита Тес.
Хети срещна погледа му и като вдигна спокойно брадичка, отвърна:
— Тя замина за Лондон. При чичовците си.
— Разбирам. Доста внезапно пътуване от нейна страна, нали?
— А вие какво очаквахте? — прибързано запита Хети. — Планирахте да я обезчестите и насила да се ожените за нея! Но, слава Богу, успя да ви избяга!
— О, съмнявам се — мазно отвърна Авъри. — Каква мислите ще е реакцията на барон Рокуел и уважавания му брат, когато им кажа, че с Тес вече сме били интимни? И че това нейно глупаво бягство е резултат от кавга между влюбени, а?
— Това е долнопробна лъжа! — възмутено избухна Хети. — Алекзандър никога няма да ви повярва.
— О, аз пък се питам дали и обществото ще е толкова доверчиво.
Във вълнението си Хети се изправи на крака.
— Алекзандър няма да ви позволи да говорите подобни неща. Ще ви извика на дуел, ако се осмелите да разпространявате тези лъжи.
Авъри я погледна с отегчение.
— Но тогава, разбира се, ще трябва да се обясни причината за дуела, нали?
Непокорството на Хети се стопи и тя отново седна.
— Няма да посмеете — разтреперано отвърна тя.
— Няма ли? — отвърна Авъри развеселен. — О, ще го направя. Мисля че е по-добре за вас, дами, да се примирите с факта, че аз възнамерявам… — очите му проблеснаха — …да се оженя за Тес, без значение как.
Усмихна се при вида на съкрушените им физиономии.
— Ще тръгна рано утре сутринта, за да навестя барона и брат му. Докато ме няма, опасявам се, дами, че ще трябва да се задоволите с услугите на Колмън и Лоуъл — гласът му стана по-строг и той продължи: — Разбира се, ще останете заключени в стаите си и не се надявам някой да ви освободи — Лоуъл и Колмън могат да се справят с всякакви досадници. Може да ми пожелаете успешно пътуване.
Виолетовите очи на Хети бяха пълни с гняв. Изправи се, обхваната от ярост.
— Това, което искам, сър, е да вървите по дяволите!
Тес не знаеше какво става в имението Мандъвил, но осъзна, че сегашното й положение не е съвсем розово. Най-много я тревожеше ужасяващата празнота в главата. Но докато се клатушкаше по пътеката разбра, че всъщност знае доста неща. Знаеше, че бяга и трябва да отиде в Лондон. Но нямаше представа защо или кого щеше да търси там.
Знаеше, че дрехите, които носеше не са на някоя фермерска съпруга или кръчмарска слугиня, а след като разгледа ръцете си, заключи, че може би е аристократка, гувернантка или камериерка. Тоалетът й не беше нов, нито кожените ботуши на краката, но бяха по модата и от скъпи материали… Но откъде знаеше всичко това?
Въздъхна. Какво от това, че без проблем разпознаваше качеството, щом дори не можеше да си спомни името си. Изведнъж я озари мисълта, че нейното отсъствие вероятно ще предизвика безпокойство. Дали в момента някой не я издирваше отчаяно? Баща? Съпруг? А може би любовник? И кой ли я беше подтикнал да бяга? Това натрапчиво чувство, че е в опасност, че бягаше от някого? Намръщи се. Дали я издирваше приятел или враг? Ами ако никой не я търсеше? Но със сигурност, окуражи се тя, все на някого щеше да липсва!
Огледа се наоколо, но не откри никаква дамска чанта, нито писмо, къс хартия или някакъв предмет, който да й подскаже нещо. Установи доста натъжена, че не разполага и с никакви пари.