Нямаше време за повече размишления — мисис Дарли — очите й блестяха, бузите й бяха порозовели от задоволство — влетя в стаята.
— Бързо, всички! Граф Шерборн ще ни гостува тази вечер! Трябва да благодарим само на времето за това неочаквано посещение, но ако направим добро впечатление, сторете всичко необходимо, за да се чувства той напълно задоволен, мисля, че можем да очакваме граф Шерборн и приятелите му да се отбиват по-често в „Черното прасе“
Хвърли хитър поглед към Тес и добави:
— Моят Хари забелязал, че Негово Сиятелство бил доста очарован от теб, така че в края на краищата може и да се окажеш полезна!
При думите на мисис Дарли Тес изведнъж осъзна, че да се представя за сладураната на Том Дарли, дори само за една нощ, е възможно най-лошата идея, която й е хрумвала.
Тя скочи на крака.
— Мисис Дарли, трябва да ви кажа нещо. Станала е грешка. Не съм такава, за каквато ме мислите.
— Не се вълнувай толкова, момиче — спокойно отвърна мисис Дарли. — Никой не те кара да правиш нещо, което не си правила най-малко дузина пъти досега. А и, о Боже, не е ли графът елегантен мъж!
Като реши, че въпросът е приключен, тя се обърна към другите двама слуги, които чакаха развълнувано и им даде цял списък със задачи, които трябваше да бъдат свършени незабавно. След това отново погледна Тес.
— А сега ела, момиче, и не бъди срамежлива — за момента само ще трябва да помагаш на мистър Дарли в сервирането на вечерята на Негово Сиятелство в специалния салон. Аз ще му приготвя стаята горе.
След миг самият гостилничар се появи на прага на кухнята.
— Доли, хайде, ела отпред! Питието на господина е вече готово.
Когато Тес се поколеба, мистър Дарли пристъпи напред и силно я разтърси, чертите на лицето му гневно се изкривиха.
— Няма да търпя физиономиите ти, малка госпожичке! Графът е напълно увлечен по теб и, за Бога, няма да ти позволя да провалиш тази възможност. Ако го разочароваш, ще съжаляваш за деня, в който си се запознала с Хенри Дарли! Ако се съмняваш в думите ми ще видим колко ще си горда, след като ти ударя няколко тояги! Хайде, идвай сега! И се усмихни, по дяволите!
Повлече Тес след себе си като я стискаше здраво за лакътя, докато не стигнаха главното помещение. Графът го нямаше, но след като пусна ръката й, Дарли каза:
— Негово Сиятелство е в салона, точно отсреща. Занеси този поднос и го обслужи добре или ще се разправяш с мен!
Тес едва преглътна, устата й беше пресъхнала. Силно й се прииска да избяга, но чувството за самосъхранение й попречи. Беше сигурна, че ако трябва да страда, предпочиташе да е в ръцете на графа, отколкото под тоягите на Дарли. Няколко минути по-късно тя вече не бе така уверена, когато, носейки подноса с напитките, почука на вратата на салона и дълбокият глас на графа я обгърна.
Със силно разтуптяно сърце тя бутна вратата и влезе. Стаята бе малка, но приятна — със свежи муселинени пердета на прозорците, нова камина, медни свещници тук-там и хубав стар килим на пода. От двете страни на камината имаше по едно поизхабено кожено кресло, а останалите мебели бяха дъбов бюфет и дъбова масичка със столове. Но мъжът, който стоеше пред камината и се топлеше, привлече цялото й внимание.
Бе свалил пелерината си и тя забеляза как тъмносиньото сако очертава широките рамене и силните му ръце. Кожените му бричове бяха гладко прилепнали, така че всеки мускул и сухожилие изпъкваха. Но след този бърз оглед на силното му тяло, Тес сведе поглед към подноса в ръцете си. Бързо прекоси стаята с гръб към него и постави таблата на бюфета.
— Ако има още нещо, което желаете, Ваше Сиятелство, мистър Дарли каза да го уведомите и той ще се погрижи да го получите веднага — промълви тя с треперещ глас.
Никълъс със задоволство наблюдаваше скования гръб и тънката талия пред себе си, и реши, че има доста неща, които желае и за които се съмнява дали мистър Дарли би могъл да му помогне. Той присви очи. Но кой знае — ако поговори с мистър Дарли, можеше и да осигури леглото му тази вечер да бъде затоплено от очарователното фино същество в другия край на стаята…
„Черното прасе“ беше от рода заведения, които Никълъс не посещаваше вече от доста време, въпреки че преди да наследи титлата, бе прекарвал в тях не малко нощи. Но времето бе лошо — не можеше да продължи пътя си, така че той дори се зарадва, когато видя мъждукащите светлинки на гостилницата. В началото тя бе само подслон, за който бе благодарен, но не и след като зърна момичето…
Дори сега, когато я наблюдаваше как нервно трака с бутилките и чашите на подноса, изпитваше същото чувство на интимност, сякаш я познаваше отпреди; същата гореща страст в стомаха, когато погледите им се срещнаха. Но най-вече го озадачаваше непреодолимото чувство за притежание, сигурността, че е негова. Можеше да се закълне, че никога не бе я виждал и все пак… Замисли се, погледът му се плъзна по светлата коса, по огнените къдрици, измъкнали се от хлабавата панделка и галещи бузите и врата й. Очите му се спряха върху един кичур, точно върху извивката на врата й и той почувства желание да прекоси стаята и да докосне с устни това място.