Сърцето й затуптя лудо, зърната на гърдите й станаха твърди и болезнени, а огънят между краката й пламна и се засили. Погледна тъмното му лице, а в душата й се бунтуваха безброй чувства.
— Ами ако не искам да се любя с теб? Тогава какво ще стане? — почти без дъх попита тя.
Никълъс наистина беше пийнал почти колкото нея и докато разглеждаше лицето й се опитваше да формулира смислен отговор. Какво, по дяволите, щеше да прави, ако тя не искаше да се любят? През живота си никога не беше насилвал някоя жена и колкото и да му се искаше да притежава тази малка сирена, нямаше да го направи — дори и ако инстинктът му подсказваше обратното.
— Предполагам… — започна с явна неохота той, — …че ще си тръгнеш и няма да правим любов.
Мисълта да не се люби с него, да не усети какво е да лежи в обятията му и силното му тяло да се движи върху нейното се оказа изведнъж толкова болезнена за Тес, че тя не можа да я понесе. Като че ли го бе чакала години наред, бе жадувала за целувките и обятията му, и не можеше да чака нито миг повече.
Като изненада и двамата, тя страстно обви ръце около врата му и обсипвайки лицето му със сладки целувки, промърмори:
— Тогава мисля, че е по-добре да остана, нали?
ГЛАВА ШЕСТА
Никълъс я вдигна със смях, занесе я до леглото, което ги очакваше и заедно потънаха в меките чаршафи.
Всичката несигурност, която Тес изпитваше се изпари, когато устните му докоснаха нейните. Целувките му бяха опияняващи като брендито и тя с въздишка от удоволствие му предложи устните и тялото си, и отпрати всичките си съмнения и страхове. Точно сега имаше нужда от този мъж, от топлината и силата му, от сладкото чувство на принадлежност.
Той я целуваше жадно. Езикът му искаше да проникне зад сладките й като мед устни и тя срамежливо, колебливо ги отвори. Близостта на езика му, който лениво обхождаше устата й, беше непознато досега усещане за Тес — нещо толкова просто, а даващо такова удоволствие, толкова нови емоции и напълно поглъщащо. Сякаш тялото й гореше, гърдите й настръхнаха и копнееха да бъдат докоснати, слабините й пламнаха в жажда да се освободят от нарастващите страстни емоции, които я измъчваха.
Да лежи в прегръдките му бе опияняваща лудост, да усеща как устните му изливат възторга си върху нейните и силното му тяло я притиска върху пухкавия юрган. Обвила бе ръце около врата му и пръстите й не преставаха да си играят с гъстата му коса. Беше едновременно възбудена и изплашена, че която и да е, каквото и да е миналото й, след тази вечер тя никога нямаше да е същата.
Но това нямаше значение; нищо нямаше значение, освен че щеше да се освободи от страстните демони, които я бяха обсебили, че заедно с този мъж щеше да достигне до вълнуващата кулминация, която ги очаква. Откъде знаеше какво огромно удоволствие ще открие в прегръдките му — това беше загадка, но тя го знаеше и то с всяка частица на тялото си.
Устните на Никълъс се плъзнаха надолу по шията й и Тес изведнъж почувства дрехите си твърде стегнати, грубата материя притискаше здраво гърдите и жулеше цялото й тяло. Тя безпомощно се сгърчи и като че ли отгатнал неудобството й, той тихо се изсмя и прокара ръка по гърдите й, като се спря и подразни зърната.
Тес зяпна и отвори широко очи при острото чувство, докато пръстите му си играеха с настръхналите зърна. Удивено го погледна, не можеше да повярва, че отчаяно й се искаше да е гола и той да я докосва по същия начин, но вече без прегради между тях. Засрамено откри, че почти бе свалила ризата му. При вида на полуголите му гърди, на този мек и мускулест участък от златиста кожа, дълбоко в тялото й нещо се сви.
Никълъс се усмихна на изражението й.
— Мисля, че е време да се освободим от тези ужасни дрехи, нали?
Зашеметена, Тес кимна и почти без дъх го наблюдаваше как става от леглото и набързо сваля облеклото си. Чисто гол се извърна към нея, едната му вежда бе въпросително извита.
— Отговарям ли на очакванията на моята дама? — насмешливо попита той, а черните му очи бяха изпълнени с чувствено задоволство.
„О, Боже!“, помисли си тя замаяно. „Дали отговаря на очакванията й? О, да! Той беше красив! Безспорно беше най-красивото същество, човек или каквото там беше виждала през живота си“, призна си тя, омагьосана от начина, по който светлината от свещите галеше златистокафявата му кожа. Всяка част от тялото му бе идеална — широки рамене, силни ръце, стегнати бедра и мускулести крака. Не можеше да откъсне поглед от него, а чувството на близост отново се засили. Дали го познаваше? Дали не са били любовници? Разгневено отблъсна всички въпроси. Тес нямаше представа как жадният й поглед върху тялото му, този поглед на нескрито обожание, му влияеше.