Той бе доста привлекателен, призна си тя, с разрошени черни коси и приятни черти, но й беше напълно непознат. Изведнъж забеляза, че и тя е гола и това, което се случи снощи премина пред очите й в най-дребните детайли. С всяка измината минута все повече вникваше в ужасното си положение.
Надяваше се, че със зората на новия ден паметта й чудновато ще се върне, но случаят не беше такъв — отвъд момента, когато се събуди под онзи дъб не си спомняше нищо. Сега, без да знае нито името си, нито коя е, тя беше увеличила неприятностите си като беше изгубила девствеността си с мъж, който никога преди това не бе виждала! И ако жалката й памет вярно й подсказваше, тя съвсем доброволно бе участвала в това. За Бога, какво беше направила?
Първият й порив бе да избяга, сякаш така можеше да забрави случилото се. Изхвръкна от леглото сякаш я бяха изстреляли с топ. Въпреки лекото замайване, което почувства, когато се изправи, тя затърси дрехите си. Забеляза скъсания си корсет на пода, сграбчи го и се пъхна в него. Тъкмо посягаше към роклята си, когато мъжът в леглото се изправи и седна.
Тес го погледна с широко отворени очи. Той й отвърна като се намръщи.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — сприхаво я попита той. — Остави това проклето нещо и се върни в леглото.
Тес стисна решително устни и притисна още по-близо роклята до гърдите си.
— Няма! Мисис Дарли сигурно има нужда от мен в кухнята. Трябва да вървя.
— Не ставай глупава! Докато аз се чувствам щастлив, на мисис Дарли няма да й пука къде си и какво правиш — усмихна се и добави по-меко: — Доли, ела при мен… моля те, желая те…
Отново я обзе чувството, че го познава, че може да му се довери, а и привличането между тях беше почти неудържимо, но Тес остана непоклатима. Снощи бе допуснала ужасна грешка, бе позволила на брендито и на неотразимия му чар да я заблудят. Но сега, въпреки ужасното главоболие, мислеше трезво и знаеше, че не е добре да остава тук. Той беше един непознат, въпреки проблясъците на близост и докато не узнаеше истината за себе си, щеше да е пълна глупост да се остави в прегръдките му.
— Сигурно сте прав за мисис Дарли, но все пак не ме е наела, за да се излежавам в леглата на гостите!
— О, така ли? — провлачено и саркастично каза Никълъс, като стана от леглото и си обу бричовете. — Не останах с такова впечатление от думите на мистър Дарли снощи. Всъщност, доколкото разбрах, си била наета точно за това.
Тес се изчерви от срам. Прехапа устни и погледна встрани. Как да му обясни? За това, че си беше изгубила паметта и че се беше представила на Дарли за някоя друга — за тази, която е била наета да изпълнява услугите, за които той намекваше?
Пое си дълбоко въздух. Просто трябваше да му каже истината. Колкото повече я криеше, толкова повече неприятности си навличаше; може би като узнаеше как стоят нещата, щеше да й помогне и този кошмар щеше да свърши веднъж завинаги.
Докато се опитваше да намери правилните думи, с които да започне историята си, Никълъс бавно поде:
— Всъщност, исках да говоря с теб за тези услуги…
— Услуги… — почти без дъх изрече тя. — Какво за тях?
Той не й отговори веднага. Въпреки ранния час си наля малко бренди и го изпи наведнъж.
— Не искам да си предлагаш услугите на всякакви… Възнамерявам да те взема оттук и да те настаня в едно от именията ми… като моя любовница.
Докато Тес го гледаше занемяла от ужас, той се приближи до нея. Повдигна брадичката й и я целуна.
— Искам… — промълви дрезгаво той, — …всичките ти сладки услуги за себе си, единствено за себе си…
ГЛАВА СЕДМА
Тес го направи инстинктивно, дори не се замисли; думите едва бяха излезли от устата му и тя силно го зашлеви. Беше възмутена, очите й пламтяха като лилави огньове.
— Как смееш? За кого се мислиш, че да ме обиждаш но този начин? — избухна тя.
За момент настъпи тишина; двамата се взираха един в друг, отпечатъкът върху бузата му гореше огненочервен. Тес първа се съвзе и като придържаше роклята към гърдите си, се отправи към вратата, без да знае накъде тръгва. Едно беше сигурно — трябваше да се отдалечи от разярения мъж, когото току-що зашлеви.
— О, не, недей — изръмжа Никълъс, сграбчи ръката й и я обърна към себе си. — А дали съм те обидил, скъпа моя, ще ти кажа две думи — има няколко жени с по-добро положение от твоето, за които би било чест да са мои любовници!